Поетесата Христина Въчева посвети стихотворение на Кърджали

КЪРДЖАЛИ

В града край Арда

пее моята душа

и стихове излива

в слънчев благосвет.

Като дипли от коприна

трептят на Арда бързите води,

като бисери на огърлица

вият се меандрите на бистрата река -

разперени криле на птица.

Живее моят град!

И се събужда като  ден

спуснал се от планината.

Градът отново заживява,

потънал във родопска светлина

и с глас на родопски песнопения

зазвучава приказния птичи хор.

Дочувам чанове и гайди

да огласят нашия простор,

дето само тука може да се найде!

Приглася моето сърце

на таз магия,

разказва ми земята

за български герои

и как посрещала е

войводи и царе,

строила училища и църкви,

създавала история

със кръв и мъдрост

и със сила българска!

Родопа !

Пее в теб сърцето ми, звъни!

И светлина отваря за бъдещите дни!