Иван Парасков, скулптор

- Г-н Парасков, идването на министъра на културата Вежди Рашидов в Хасково в петък ви провокира отново да поискате склуптурата му, която се намира на кръстовището между бул. Раковски и бул. Съединение, да бъде преместена. Каква е историята на тази пластика?

 - През 1985 година шефът на културата в общината Никола Атанасов ме изпрати в София да избера няколко склуптури, за да ги сложим в града. Работех в кметството като скулптор и ме използвахаме за консултации.

Тогава Никола Атанасов ме изпрати на Национална изложба. Взех пластиката „Шумът” на Вежди Рашидов. Това е емблематична работа. Първата голяма пластика, която е поместена в албума му. Снимката е още по времето, когато тя стоеше пред малкия бизнес център. Вежди дойде в Хасково и сам избра това място. Не може да слагаш пластики, където ти хрумне.

Тогава донесох още „Марица” на Величко Минеков, която е пред библиотеката. На Альоша Кафеджийски – „Майстор Манол”, но я откраднаха от Кенана. Колко докладни писах, да я махнат оттам и да я сложат до арките пред бизнесцентъра.

Откраднаха и ръката на цигуларката пред читалище „Заря”. Паметникът на Асен Златаров пред театъра също щяха да го задигнат. Добре, че някой го видя свален и приготвен за транспортиране. А на срещата с Вежди Рашидов никой не спомена за неговата пластика в Хасково.

 - Той знае, че има скулптура в Хасково.

 - Знае, но не го каза. Той е министър. Вежди е световен автор. Негови пластики има по цял свят. Притеснявам се - дали стои непокътната тази работа или някой крак или ръка вече са отрязани. Това е страхотна работа, емблематична. Много хасковлии не знаят за нея. Трябва да се премести.

 Колко съм обяснявал на борците против фашизма и капитализма, на тези дървени глави, които не рабираха от изкуство, но имаха власт. Идваха при мен и питаха :”Иване, каква е тази модерна работа, нищо не разбираме?” Викам им: ”Това е въздействието на шума върху човека. Човекът си е запушил ушите, защото шумът убива човека„.

 Една година не можа да постои пред бизнесцентъра тази работа и я махнаха, забутаха я.

 Аз съм докарал почти всички склуптури в Хасково, но държавата даваше пари. Ангажирах проф. Любомир Далчев. Той направи статуята „Свобода” в началото на алеята в Кенана. Най-напред изля малка – 2 метра, която е зад Централния дом на народната армия.

Съжалявам, че не успях да стана и да го кажа пред Вежди - четири докладни съм писал на кмета - ни дума, ни вопъл, ни стон.

- Къде според вас ще стои добре „Шумът”?

- Пред бизнесцентъра, където си хареса Вежди. Или пред хотел „Аида”.

Там минават много хора.

- Защо не ценим произведенията на изкуството, които имаме?

 - Това е емблематичен знак за отношението българите и на властта към творците. Вярваш ли ,че 20 години нямам за 5 стотинки работа от общината. Майната му. Аз ще се оправя.

Българите не ценим качествените хора. Радвам се, че Вежди стана министър, той е много талантлив автор. Беше в комисията за паметника на Васил Левски, който направих за едноименното училище в Хасково. Оценява го и Владо Гиновски, който е правил паметника на Кирил и Методий пред Националната библиотека. С такава комисия не можеш да мръднеш.

 - Каква трябва да е ролята на държавата, когато става дума за култура?

- Развитието на културата трябва да бъде държавна политика. Във Финландия на завършилите млади творци – художници, музиканти, дават 3 години стипендия.

 - Вярвате ли, че като министър Вежди Рашидов, ще ви помага, когато няма пари?

 -Надявам се. Че няма пари е оправдание на всички, за да не правят нищо. Предишният министър на културата Стефан Данаилов направи много за театъра. В Хасково Вежди каза :”Аз не знам колко ще съм на този пост, но няма да руша създаденото, ще надграждам.”

- От 20 години галериите не откупват картини. Ще се промени ли това?

- Вежди иска да прави български Лувър. Не само в хасковската художествена галерия, но дори в Националната мухлясват картини на велики български и чужди творци. Всичко стойностно ще бъде събрано в този Лувър. Сигурен съм, че го направи, той е упорит.

След като завърших, две години работех в София. Ходех в кафето на СБХ, Вежди също и беше от малкото, които купуваха и четяха вестници. Оттогава се интересуваше от политиката.

Много ми е мъчно - миналата година подехме инициатива - Хасково има тротоари, плочки, асфалт – стана много хубав град. Но го няма това, което ги има в Италия. Едно малко градче като Лука, с 50 000 население, е пълно с пластики.

Подехме инициатива да направим симпозиум по скулптура в Хасково. Но не стана. Много добри скулптори щяха да дойдат.

Щеше да е страхотно- 10 автори да направят пластики и да ги сложим в града, догодина – още толкова. Тогава щеше да стане градът - само с тротоари и плочки не става.

Вежди ме покани на гости. Ще му кажа да прокара закон – на обществени места да не се слагат случайни пластики, на който каквото му хрумне. Те трябва да минават през погледа на специалист.

- Смятате, че за пластика, която ще се поставя в града, трябва да се обяви конкурс за проект?

 - Да изберат най-добрия. Нали сме демокрация. Как за музикалните дни идват от София големи музиканти и преценяват. На литературния канкурс „Южна пролет” също се оценява таланта.

Тук, на който където му хрумне, слага пластики на обществени места. Това не бива да продължава.

Интервю на Христина Котларска