Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Наличието на ефективно и автономно функциониращата прокуратура е ключова предпоставка за борбата с престъпността, включително по високите етажи на властта. За да може това да се случва обаче, прокуратурата следва да е обезпечена с необходимите ресурси - човешки и финансови. Наблюдавайки състоянието и резултатите от работата на българската прокуратура, особено що се отнася до корупционни престъпления сред властимащите, човек би предположил, че е налице оскъдица и на двете.

Данните от Европейска комисия за ефикасност на правосъдието към Съвета на Европа (CEPEJ) показват обаче обратното. За 2021 г. средният брой прокурори на 100 000 души население в България надхвърля медианата за ЕС два пъти, а администрацията, която я подпомага - почти три пъти.

Графика: ИПИ

Всъщност след Литва и Латвия страната ни е с най-голям брой прокурори спрямо населението през 2020 в ЕС [Видно от Доклада за прилагане на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи за 2022г. и съответните приложения решените приписки на ВКП, ВАП, РП, ОП, АП даже намаляват, а в броя на досъдебните производства няма голяма разлика през последните 3 години]. Това се отнася и за предходните няколко години. Именно към работещите в системата се насочва най-голямата част от бюджета на прокуратурата, тъй като капиталови разходи практически липсват.

Графика: ИПИ

В сравнение с останалите държави членки на CEPEJ бюджетът на ПРБ като процент от БВП е най-голям за 2020 г., както и през последните няколко години.

Графика: ИПИ

От 2014 г. насам изпълненият годишен бюджет на прокуратурата средно на човек от населението расте всяка година и разликата с медианата за ЕС все повече се увеличава, като това е особено осезаемо между 2018 и 2021 г.

Графика: ИПИ

Видно от данните, прокуратурата ни се радва на ресурсно охолство. Не е ясно обаче на какво основание, имайки предвид, че нито количеството работата на този орган на съдебната власт се увеличава, напротив, нито оценката за работата ѝ е дори задоволителна, особено що се отнася до борбата срещу корупцията по високите етажи. За това свидетелстват редица заключения:

Според Доклада за върховенство на закона на ЕК за 2023 г.:

- "остава впечатлението, че прокуратурата продължава да бъде неефективна, което понякога води до липса на ефективни разследвания по дела за корупция, до повдигнати обвинения, които не са подкрепени с достатъчно доказателства или до неспазване на правните изисквания" (стр. 23);

- "Европейската прокуратура е изразявала загриженост относно независимостта, общите условия на работа и работната среда в България" (стр. 25)

- има "липса на напредък във връзка с подобряването на ефективността на разследването и постигането на солидни резултати по отношение на наказателното преследване и окончателните осъдителни присъди по дела за корупция по високите етажи на властта" (стр. 3);

- трябва да се подобри "ефективността на разследванията и постигането на солидни резултати по отношение на наказателното преследване и окончателните съдебни решения по дела за корупция по високите етажи на властта" (стр. 3);

Според Доклада за оценка на България, приет от GRECO (22.12.2022 г.) - Пети кръг на оценка:

- е налице поразителен "контраст между възприеманото ниво на корупция в страната, от една страна, и много ниския процент на разследвания и присъди за корупционни престъпления, включващи лица, заемащи висши държавни длъжности (ЛЗВДД), от друга." (пар. 117);

- причината за неефективното наказателно преследване на случаи на корупция, включващи ЛЗВДД, се дължи в по-малка степен на архитектурата на съответните прокурорски служби и в по-голяма на прекалено сложните предварителни условия, наложени от прокуратурата на разследващите органи, и очевидната липса на решимост за извършване на пълноценни разследвания и завеждане на дела в съда, съчетано с възможно неправомерно влияние върху и в рамките на прокуратурата" (пар. 118);

- трябва систематичност на проактивните разследвания и ефективното наказателно преследване на престъпления, свързани с корупция, включващи ЛЗВДД.

Според Индекса за върховенство на правото за 2022 г. България се класира на 72 място от 140 държави - между Тайланд и Непал - по отношение на наказателното правосъдие като по-специално относно ефективността на разследването по наказателни дела сме последни в Европа и 104-ти в света (наравно с Тринидад и Тобаго и между Камерун и Панама).

Бюджетното разхищение и изобилието от човешките ресурси на родната прокуратура изглежда не води до високи резултати в работата ѝ; напротив - осигуряват ѝ ако не безметежно, то поне комфортно съществуване, подплатено с липса на действителна отчетност. Макар факторите, които биха подобрили това да са различни, един от лостовете, чрез които може да се повлияе на системата е най-накрая да се въведе програмно бюджетиране. Това означава формиране на бюджет въз основа на залагане на стратегически цели и оценка на постигнати резултати, т.е. обвързване на ресурсите и резултатите след извършване на задълбочен анализ, вместо автоматично увеличение всяка година, както досега.