Американското списание "Ню Йоркър" посвети редакторски материал на Хъ Цзянкуей, китайския учен, създал първите в света генно модифицирани човешки бебета.

Хъ Цзянкуей, известен на американските си колеги като Джей Кей, отдавна е заинтригуван от концепцията за редактиране на гени за лечение. Според него методът може да доведе до предотвратяване на рак, Алцхаймер и ХИВ. Но амбициите на китайския учен далеч не спират с това.

Хъ Цзянкуей смята, че може да създаде генетично модифицирани хора, които да живеят минимум 120 години и да излекува веднъж завинаги редица сериозни заболявания.

"Разбирам, че работата ми ще бъде противоречива. Но вярвам, че семействата имат нужда от тази технология и съм готов да понеса критиките вместо тях."

Китайският учен използвал метод за редактиране на гени CRISPR-Cas9 (КРИСПъР/Кас9), за да деактивира гена CCR5, който позволява на ХИВ да навлиза в клетките. Той е извършил манипулацията с цел да направи бебетата имунизирани към страшната болест.

Редактираните геномите на ембрионите ще се предадат и на техните потомци.

Китайският учен провел разговор с Джеймс Уотсън, един от хората, открили структурата на двойната спирала на нишките на ДНК.

Уотсън претърпя мащабно обществено порицание, а кариерата му на запад бе срината, след като обяви, че хората с африкански произход са по-малко интелигентни.

Цзянкуей попитал пионера-генетик дали редактирането на ембриони е приемливо нещо; Уотсън отговорил с ръкописна бележка - "Направете хората по-добри", която китайският учен закачил в лабораторията си.

"Човечеството навлиза в ерата, в която може да поеме контрол над съдбата си. Редактирането на генома ще ни позволи да сме по-силни, по-умни, по-здрави и по-добри", заявява Цзянкуей пред базирания в Шенжен, Китай изследователски институт.

Общественото мнение порица Цзянкуей, а нерегламентираните му опити с хора го пратиха в затвора.

Година след като излезе на свобода, ученият работи по създаването на "генетична ваксина". Той ръководи отдела по генетична медицина Технологичния институт в Ухан и не се е отказал от мечтите си.

Това лято ученият даде ново предложение за изследване, което според експертите напомня на предишната му работа.

В кратък документ от една страница той предлага експерименти с генно редактиране на миши ембриони и след това с човешки оплодени яйцеклетки или зиготи. Целта е да се провери дали редактирането на определени гени "осигурява защита срещу болестта на Алцхаймер".

"Застаряващото население е от голямо значение както като социално-икономически проблем, така и като напрежение върху медицинската система. Понастоящем няма ефективно лекарство за болестта на Алцхаймер", написа той.