Космическият телескоп "Джеймс Уеб" е заснел огромна водна струя, изхвърлена в космоса от луната на Сатурн, Енцелад. Стълбът от водна пара е бил дълъг около 9600 км, което е приблизително разстоянието между София и Пекин. Това не само е най-голямото наблюдавано изпускане на водна пара, но също така показва за първи път как Енцелад напоява Сатурн и неговите пръстени.

Въпреки че Енцелад е малка луна – с диаметър от 505 км, тя е само 4% от размера на Земята – съдържанието на вода в нея е огромно. Между ледената кора и ядрото на луната има океан от солена вода и чрез гейзери, разположени в "тигровите ивици" на повърхността, тази водна пара се издига заедно с органичния материал, където се пръска с голяма сила в космоса.

Това често се наблюдава но след това водната пара се издига само на няколкостотин километра. Но NIRCam на Webb (Близка инфрачервена камера) може да види това много по-точно и беше забелязано, че се изстреля струя вода, която е 40 пъти по-голяма от диаметъра на самата луна.

Спектърът на водния шлейф на Енцелад. Кредит: NASA, ESA, CSA, STScI, L. Hustak (STScI), G. Villanueva (NASA's Goddard Space Flight Center)

Емисиите са били около 300 литра в секунда, изстреляни в космоса. Изглежда също, че около 30% от цялата водна пара, излъчена от Енцелад, завършва в торус, облак с форма на поничка, заобикалящ Сатурн, който приблизително съвпада с пръстена E на Сатурн.

Останалите 70% изчезват в останалата част от „системата на Сатурн“. Енцелад обикаля около Сатурн за 33 часа. Европейската космическа агенция планира да изпрати мисия до Енцелад в бъдеще, за да търси биосигнатури, сигнали за възможен примитивен живот в подземния океан.

JWST molecular mapping and characterization of Enceladus’ water plume feeding its torus - G. L. Villanueva et al,  Nature Astronomy (2023). https://psg.gsfc.nasa.gov/apps/Enceladus_JWST.pdf 

Webb maps surprisingly large plume jetting from Saturn’s moon Enceladus, ESA