За християните в хасковското село Войводово днешният 14-ти октомври е голям празник. Хората почитат Света Петка Българска-светицата, чието име носи и храмът им.

По традиция в дворчето на черквата, която някога е била ритуална светска зала, но по-късно е превърната в храм на вярата с усилията на местните хора, миряните днес се събират за освещаването на постен курбан.

Още преди обед обаче отец Никола, който служи в месната църква, вече е дошъл. Свещеникът е довел със себе си и художника зограф Владимир Димитров. Има няколко от иконите в храма, по които са се появили пукнатини и от настоятелството държат да се закрепи положението и ликовете на светците да бъдат реставрирани. Самият Владимир Димитров също преди години е правил стенопис в храма, както и паното на тавана на църквата.

В проповедта си в края на празничната литургия отец Никола припомни момента от житието на Света Петка, в който тя още млада била на богослужение. Заслушала се девойката в светото писание където се казва, че който иска да последва Бог, да вземе кръста си и да го направи. Замислила се Петка какво означава това. След това се оттеглила от светската суета, напуснала дома си и обходила светините на Константинопол, заминала за Светите места, посетила Йерусалим и Божи гроб и се установила в Йорданската пустиня.

„И днес мнозина си задават този въпрос: какво означава да си вземеш кръста и да последваш Бог. това не означава да вземем кръстче и да кажем просто, че сме християни, трябва със сърцето и душата си да следваме Господ. А пътят към него, към спасението, е труден“, обърна се към миряните отец Никола.

Св. Параскева е била известна в земите на византийска Тракия и когато след битката при Клокотница (9 март 1230 г.) цар Иван Асен II постигнал българска военна и политическа хегемония на Балканите, той изискал мощите от Латинската империя. Нетленното тяло на преподобната било пренесено тържествено в столицата Търново. Още във времето на цар Иван Асен II било съставено нейно българско житие, като бил написан и разказ за пренасянето на мощите й в Търново. Най-популярната творба е написаното от св. патриарх Евтимий житие, което става известно в средновековна Европа.

В народната традиция празникът е известен като Петковден и се смята за завършек на есента, а с това и на активния стопански цикъл. Св. Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности - предене, тъкане, кроене, шиене.

Имен ден празнуват Петка, Параскева, Парашкева, Петко, Петкана, Пенка, Паро, Парун.