Има стотици благословии за дъжд във всички култури и безброй молитви към Аллах, Христос и пророците. Древните са вярвали, че горещините и сушатаса божие наказание. И избавлението е в молитвите. Молитвата за дъжд се прави по време на суша и тогава, когато дъждът липсва, което причинява вреда на хората. Тогава няма изход, освен да се молят на своя Господ и да Го помолят за вода (дъжд): „Ти отваряш небесата и сваляш водите отгоре…“. В Старозаветните книги могат да се преброят поне 80 специални молитви и псалми за дъжд:„Тогава той се помоли отново и небето даде дъжд, и земята даде своя плод.“ /Яков 5:18/. В Корана дъждът е истинска благословия /сура Ар-Рум и сура Ан-Нур/, а молитвата за дъжд към Аллах Всевишния по време на суша е една от най-древните: „И [припомнете си], когато Моисей се молеше за вода за своя народ...” (Коран 2: 60). „О, Ти, който даде вода на жадните си хора в пустинята, изпрати мирния дъжд на тази жадна земя. Нежно напълни нашите потоци и реки. Подхрани нашите сухи култури…“

В практика на древните славяни е било разпространено вярването, че молитвите за дъжд ще бъдат чути и сбъднати, ако са отнесени до Бог и до светците от "пратеник" или "посредник". Така е възникнал обредът „Пеперуда“ /най-старото му описание е от 1792 г./, който и до днес се изпълнява в някои части на страната, защото само лекокрилата пеперудата /специално избрано момиче/ може да се издигне до Бог и светците, за да отнесе молитвата за дъжд. В познатите днес варианти "пеперудата" е 10-12-годишно момиче, обвито изцяло в зелени клони от бъз, върба или друго крайречно растение. Детето танцува безмълвно, като имитира полета на пеперуда под звуците на специални обредни песни. Такава е мисията на обредната "пеперуда", свързана с вярванията към древния славянски върховен бог Перун, който е рушител, наказател и благодетел – дъждовете, които предизвиква, носят живот и плодородие на земята.

Магията на името Дъждовница доведе в селото популярния с инсталациите си на открито в природата румънски творец Мики Велчов, който е работил дълги години в Италия и е известен с проектите си „живи микровселени“. „Живите микровселени“ най-често се фокусират върху загубата на баланс между човека и природата чрез свръхексплоатация на ресурси и се стремят да върнат човека към магията на природните системи едновременно чрез живопис, инсталация, видео- и ленд арт.Подходът на Мики Велчов има специфично рационален характер и включва математически изчисления, геометрични схеми и топографски измервания, направени от художника предварително. Връзката между елементите на ансамбъла, но и връзката на цялото с релефа на мястото и природата, правят интегрирането им в ландшафта да има архитектурни нюанси, дори когато намесите са временни.

В момента той е участник в международния пленер „Арт хоризонти’22“в Дъждовница и работи по своя проект, формулиран така: „Капка падна над ябълковото дърво, друга – на покрива, останалите се превърнаха в огърлици и окичиха селото“. Асистентката му Женя Калева е дипломантка по стенопис от Факултета по изобразително изкуство към ВТУ “Св.св. Кирил и Методий“, а името й стана известно с участието й в създаването на няколко почти 30-метрови стенописи с популярни литературни герои върху стените на училища в Северна България. Общият им проект в Дъждовница е вдъхновен от мистерията на дъжда в живия живот на местните хора и от дъжда като мост между културите.

Това съобщиха от Арт движение "Кръг"