Преди 70 години, в началото на декември 1952-ра, над Лондон пада най-големият смог в историята му. Загиват близо 12 хиляди души - 4 хиляди в първите дни, а останалите 8 хиляди през следващите месеци. По това време Лондон е населяван от над 5 милиона души и с приблизителен териториален радиус от 15-20 км, какъвто между другото е и периметърът между Димитровград и Гълъбово, в който се намират 4 въглищни ТЕЦ-а.

Смогът-убиец

Лондон 1952

На 5 декември 1952 година над Лондон се образувала гъста мъгла, която се е смесила с изгорелите газове от битовите абонати и от комините на ТЕЦ-овете и заводите, които по това време работят изцяло на въглища. Мъглата била гъста жълтеникаво-зеленикава и в последствие е станала известна като The Great Smog of 1952. Британската метеорологична служба изчислява, че всеки ден по време на периода с най-гъст смог над 1000 тона димни частици, 2000 тона въглероден диоксид, 140 тона солна киселина, 14 тона флуорни съединения и 370 тона серен диоксид се концентрират във въздуха.

Лондон 1952

По времето на големия смог Хоръс Пайл е млад военен лекар. "Имаше един новобранец, който колабира пред очите ми. Констатирах остра дихателна и сърдечна недостатъчност. Отведох го последователно в две лондонски болници, но те бяха препълнени. Когато излязох отново навън, той беше починал. Опитах се да му направя непряк масаж на сърцето, но вече беше твърде късно", спомня си той.

Големият смог почти напълно парализирал движението в Лондон

Лондон 1952

Един съвременник си спомня, че човек не можел да види ръката пред очите си. Мъглата имала жълтеникав цвят и миришела на сяра. Движението в Лондон било парализирано, хората не можели да намерят пътя до вкъщи. Мъглата ставала все по-гъста и се промъквала през всички процепи. Операта прекъснала представленията си, защото зрителите не можели да различават какво става на сцената. В клиниките по спешност били извикани и специалисти по химически оръжия.

По това време Робърт Уолър е лекар в лондонската болница "Св. Вартоломей". "Опитахме се да помогнем на хората с кислородни маски. Експериментирахме и с шишета с амоняк, защото установихме, че от серния двуокис, пушека и мъглата се образува сярна киселина. Отворихме шишетата с амоняк, който неутрализира сярната киселина в болничните стаи, и оплакванията от затруднено дишане намаляха", спомня си Уолтър.

Лондон 1952

Международен екип химици е изяснил причините на най-смъртоносното замърсяване на въздуха в историята на Британия – Великия смог от 1952 година. Оказва се, че бедствието е възникнало поради химичното взаимодействие между серния диоксид ( SO₂) и азота.

Димитровград 2021г.

С марли на устата лондончани се предпазвали от серния двуокис

Проблеми със замърсяването на въздуха по различно време имат и други страни, не на последно място и заради нарастващия автомобилен трафик. Големият смог в Лондон от 1952 година обаче е поводът, който накарал много хора в Европа да променят отношението си към замърсяването на въздуха. Бедствието показало ясно, че проблемът представлява непосредствена заплаха за човешкия живот.

И в други страни се въвеждат нови екологични стандарти, насочени към ограничаването на използваните в промишлеността вредни горива. Приемат се нови закони, като например този за опазване чистотата на атмосферния въздух в Лондон (актове от 1956 и 1968 година).

Лондон 1952

Сбогуване с въглищата

Когато димът се разнесъл в пряк и преносен смисъл, изникнал въпросът: какво всъщност е било това?

Лондон 1952

Разследването на Великия лондонски смог стигнало до парламента, където били огласени ужасяващи цифри. По данни на здравното министерство жертви на смога са станали 4000 души. Главната причина за тяхната смърт – проблеми с дихателните пътища. Дори зрели и здрави хора се оплаквали от недостиг на въздух, а за възрастните, хронично болните и бебетата Великият смог станал съдбоносен.

Последвали изследвания установили, че различни болести на дихателните пътища, свързани с последствията от смога през 1952 година, са били открити при 100 000 души. В първите месеци след „граховата супа“, както нарекли смога заради жълтеникаво-зеленикавия му цвят, броят на жертвите достигнал 12 000 души.

Великият лондонски смог станал нагледна демонстрация на опасността от замърсяването на околната среда. Във Великобритания били взети законодателни мерки с цел недопускане повтаряне на екологична катастрофа с такива мащаби.

През 1956 година в страната бил приет законът „За чист въздух“, който въвел пряка забрана на черния дим от комините. Въглищата попаднали извън закона, а британските електроцентрали спешно започнали да преминават на други видове гориво. Гражданите получили субсидии за преоборудване на домашните въглищни печки.

източници: www.bbc.co.uk, www.dw.com, www.drevnite.com, www.wikipedia.org