Преподобната Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през 11-ти век, съобщава БТА. Води благочестив живот, а след кончината й нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация.

Цар Иван Асен Втори ги пренася в Търново, където се пазят до превземането му. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където са и досега.

Празникът в чест на Света Петка - Петковден, се смята за завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл.
На този ден обикновено става заплождането на домашните животни, известно още като овча сватба или мърлене. В християнската митология Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности - предене, тъкане, кроене, шиене. В района на Тракия около Петковден са известни специални жертвоприношения на черни кокошки, наричани Кокоша черква, Господева черква, Божи дух и др.
Народът отбелязва Петковден като начало на зимните празници. По традиция се правят оброчни курбани, сборове и служби за здраве и плодородие.

Правят се питки, намазани с мед и наречени на светицата. След литургията най-възрастната жена коли петел или кокошка, от които се вари курбан, като това става на високо място или край извор с целебна вода, посочен от светицата.

Свещеникът освещава курбана и започва женският празник.

От Петковден до Димитровден (26 Октомври) се забраняват домашната работа с вълна, кроенето, шиенето. Вярва се, че ако човек носи дрехи, скроени през този период, ще се разболее, а след смъртта си ще се превърне във вампир. В някои краища образът на Св. Петка е представен като змия за онези жени, които не спазват забраните за работа.

Именници са Петка, Параскева, Парашкева, Петко, Петкана, Пенка, Паро, Парун.