По време на турското робство и гръцкия духовен гнет населението на село Павелско устоява българската си същност със силана вяра в Бог и гордо национално чувство. Израз на това бил замисълът да се съгради храм - паметник за бъдните поколения. Инициативата е на първенците на селото Марко Иванов, Златил Кайбитски и Вълчо Еленов. На Марко Иванов, като по-влиятелен човек, е поръчано да издейства от Високата порта разрешение за построяване на църквата. Годината е 1834-та. Подкрепен от Хасан ага Тъмръшлията и владиката на Филибе Никифор, Марко извървява трудния път до Истанбул. Със султански ферман позволение за нови църкви получават освен павелци, чепеларци и широколъчани. Условието за павелци е било църквата да се построи за 40 дни.

Христолюбивите миряни денонощно се трудят и успяват да изградят храма за 40 дни. Той е осветен на Илинден 1836 г. от пловдивския владика Никифор, в присъствието на Хасан ага Тъмрашлията. Това е светъл ден за жителите на Павелско и Ропката. През 1894 година жителите на селото построяват 17-метрова камбанария на пет етажа, най-високата в Средните Родопи. Изкусен майстор отлял първата камбана. Материалите за нея са дар от населението на Павелско - бакъри, чанове, мед, калай, а среброто от накитите на павелчанките.

Оценявайки ролята на храм "Свето Възнесение" - Павелско и неговата архитектурна и художествена стойност, както и внушението върху вярващите, той е обявен за паметник на културата с решение №538 от 23 септември 1967 г. на ОНС-Смолян. 

В деня на храмовия празник - Спасовден, който тази година се отбелязва на 2 юни, в рамките на празника на селото, признателните павелци отново ще поднесат цветя на паметните места на родолюбците. И днес храмът въздейства с архитектурно-строителния си мащаб и вътрешнва красота от многобагреност, образи и резби.