Какво да правите, ако ваш роднина е жертва на руска пропаганда? Всичко, което за вас е разбираемо, той възприема точно наопаки.

Какво има предвид с "украинците сами се бомбардират"? Как така "няма никакъв родилен дом"? "Капитулация", "бойни гълъби" и други пропагандни фрази... Чуваш това и занемяваш, не вярваш на ушите си. И тогава разбираш - да, хората, които го говорят, имат някаква лоша тъмнина в главите си.

В този случай възможностите са две. Първата е да се избягват чувствителни теми в момента, но рано или късно да се предаде истината, да се изведе човека от хипнозата на пропагандата. Втората е да прекъснете отношения, да загубите връзка и да страдате.

Ако изберете първата, предупреждавам ви, това е мъчително трудно, пише психологът Анна Солнцева в Униан. Почти толкова трудно, колкото измъкването на човек от тоталитарна секта. Само чувствата, времето и определени правила ще помогнат.

Така че, никога не опитвайте да победите зомбито с логика, или още по-лошо - да го засрамите. Тук имате нужда от емоционален, топъл, невербален контакт. Ако го мразите много в този момент, ще бъде отчетено на подсъзнателно ниво. Ето защо, докато това чувство преобладава, по-добре да не започвате.

Освен това трябва да се разбере, че зомбираният човек има черна дупка в ума си. Всичко, което не преминава "проверката за зомби лоялност", полита в нея. Такава информация заобикаля съзнанието. За всичко останало човекът изглежда си е нормален. Тук е необходимо търпение. И ако го нямате, не започвайте.

Освен това си струва да знаете, че пред вас е човек, който е убеден, че самият той е достигнал до всички изводи.

Ако тези точки са безпроблемни за вас, продължете по-нататък. На първо място, дори преди началото на комуникацията, всеки път си спомняйте кой е този човек за вас. Например, "Това е моята майка!". Важното тук е вашата инвестиция в това, че човекът е под хипноза, но е ваш близък. Това е важно условие за фоновата доброжелателност, надеждата за контакт.

След правилното отношение, говорете често с човека. Говорете спокойно и на неутрални теми. Тук е важно да водите диалог, да се чувате, да се чувствате, да се допълвате.

Когато говорите, опитайте се да дишате в такт с човека, издишайте с неговата интензивност. Професионалистите наричат ​​това настройване (след което идва воденето). Не е трудно, можете да го направите. Тази практика ви позволява невербално, на база усещанията, да станете "свои". Така опитомявате събеседника.

И се опитайте да получите пет или шест "да" по какъвто и да е въпрос, без значение какъв.

Изведете човека на обща територия. Може да е нещо напълно банално: "Иска ми се всичко да свърши възможно най-скоро", "как искам да се прибера", "предпочитам да стане по-топло" ... Основното нещо е да има компромис. Тук можете да използвате таен трик - да се "сдружите" срещу някой друг. Помага много.

И накрая, финалът. Когато всички предишни точки са завършени и видите, че работят, можете да започнете да разказвате конкретни истории. Например: "Моят приятел пише от Лвов...". Но отначало не обяснявайте нищо, просто дайте факти, подробности, разкажете история, преразкажете я, като меко доведете до кратка (буквално на ниво няколко реплики) дискусия.

Разговор като възрастен с възрастен няма да сработи. Там, където са има зомбиране, вашият събеседник не е рационален. Затова опитайте без натиск, обобщения и нужните ви акценти.

Но ако разказвате такива истории всеки ден (помнете - само солидни факти!), ще дойде моментът да изразите своята гледна точка. И каква може да бъде реакцията на това? Определено няма да има повече омраза и отхвърляне. Ако сте подготвили сцената правилно, реакциите ще бъдат спокойни - тъжни, защитни, но с нюанси на разбиране. Ще има въздишки, паузи, запирания: "Разбирам всичко, но това не може да бъде, не мога да повярвам...". Ето как изглежда измъкването на светло.

Също така е важно да се разбере, че в бъдеще все още ще има състояния, като при наркоман след болница - промени в настроението, мигновени скокове от съгласие към отрицание. Ще има няколко кръга, но всеки път ще бъде по-лесно.

Вашият събеседник ще постигне промени и е много важно "сам да стигне до тях" - той ще е успял да се промени сам.

Всеки може да се опита да се бие на информационния фронт. И всеки може да направи много. Наградата в тази малка победа ще бъде любовта.