Къде трябва да се насочат хората от Хасково в извънредна ситуация, в каквато се оказаха украинците през последната седмица?

На този въпрос институциите не могат да отговорят вече близо седмица.

По неофициална информация областният управител на Хасково Катя Панева е разпоредила проверка в населените места на съществуващите колективни средства за защита- скривалища, и противорадиационни укрития /ПРУ/.

В годините назад е имало изискване предприятията и училищата да има изградени такива помещения, но след 1987 година това изискване е отпаднало от нормативната уредба. Задължен да ги стопанисва и след това все пак има-МВР и по-точно отговарят от "Пожарна безопасност и защита на населението". Тази задача обаче явно остава проформа, предвид състоянието им.

Най-много укрития в страната ни са построени след Втората световна война. Голяма част от тях обаче към днешна дата са негодни за защита при извънредна ситуация, твърдят експерти. Такава е и картинката в Хасково.

Укритие, например, в най-южната част на града има под сградата на Училище „Паисий Хилендарски“. Отдавна обаче то не се поддържа като такова. Преди около 20 години е функционирало за последно като игрална зала, имало е и училищна лафка. Сега достъпът е труден, понеже е пълно с вода, казва директорката на школото Нина Стайкова.

Мазетата на блоковете, строени през 60-те години на миналия век докъм 1990 година също са били пригодени да служат като противорадиационни укрития /ПРУ/, които да пазят както от ударната вълна, така и от последвалата радиация. Защита осигуряват плътните метални капаци отвън на прозорците на мазетата, както и железните врати в централното помещение, които имат приспособление, за да се затварят херметически. Там трябва да има и резервоар с вода. Без тези приспособления за новопостроения блок не се издавали книжата за реално функциониране, спомнят си вече пенсионирани експерти от гражданска защита.

Голяма част от тези приспособления обаче отдавна са разбити.

В един от панелните блокове в центъра на Хасково все пак има останали капаци на мазетата на един от входовете. Има и резервоар за вода, който обаче е ръждясал и да се съхранява и пие вода от него, е меко казано опасно.

„Така наречените ПРУ-та са с предназначение да предпазват от поражения от химическо и бактеорологично оръжие. Затова са и тези железни капандури. Но отдавна голяма част от тях са изрязани от собствениците, друга част изчезнаха след санирането. А този резервоар за вода само маркира, че е в наличност. Ясно е, че той вече не може да се използва. Не е пипан повече от 30 години. Не се вижда къде са крановете му- махнати са, предполагам е пълен с ръжда. В тези помещения трябва да има покрай стената пейки, а също и място, където да се съхранява храна“, коментира на място учителят по география, който е капитан от запаса и преподавател в близкото минало по начално военно обучение /НВО/, и с диплома за фелдшер, Стефан Аврамов.

„В момента тези помещения под блоковете, където има запазени външни капаци, евентуално могат да предпазят от едно конвенционално оръжие -избухване на снаряд, граната, но от нищо повече. При тези разкъсани уплътнения на вратите и това, което е останало от капаците, няма как да се разчита на надеждна защита, за съжаление“, добавя той.

Разликата между ПРУ и скривалищата е доста осезаема, в скривалищата има филтърна-вентилационна система и в тях се извършва цялостна херметизация, те са с по-висока степен на защита. Такива има под парк “Ямача“. Строени са през 30-те години на миналия век, в последствие са разширени и обособени зони за противоядрена защита. Мнозина си спомнят едното от тях като стрелбището. В него преди години имаше и заведение. Другото пък е служило за склад за хранителни стоки. Но дебелите стени и изградената вентилационна система далеч не са достатъчни за това подобно съоръжение да бъде обявено за функциониращо. В него трябва да има противогази, запаси от храна и вода.

В сравнително добро състояние е укритието на Обединените ученически общежития над автогарата в Хасково. То се намира под единия от блоковете. Състои се от две помещения. Преди години едното от тях е функционирало като барче и дискотека за учениците, които са пребивавали в общежитията. Днес служи за склад. Всичко обаче е запазено от специалните съоръжения, не е пипано, казва директорът на ОУО Митко Цветков. По тавана на по-малкото помещение минават тръбите на парното, така че вътре е топло, тоалетната е работеща, повечето от специалните капаци са на мястото си. Има нужда от уплътняване на външната врата, която е в по-голямото помещение, но това ще се направи, казва Цветков. Натрупаните боклуци с времето могат за един ден да се почистят и то да бъде приведено в такова състояние, че да се използва при нужда, добавя директорът.

„Държим стара неработеща печка и негоден хладилник, някои от столовете могат да бъдат поправени, но други не стават и трябва да се изхвърлят. Не можем да ги изнесем обаче преди да бъдат бракувани по надлежен реда, а затова трябва да ми изпратят човек от общината, защото всичко тук е общинска собственост. Стане ли това, за един ден разчистваме“, казва Митко Цветков. Това укритие обаче не е с голям капацитет, така че при нужда не може да поеме външни хора, които не са част от обитателите на общежитията.

По данни на директор на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" главен комисар Николай Николов в отговор на въпроси от депутатите за състоянието на колективните средства за защита у нас техният брой е 704. От тях скривалища в страната са 551, а противорадиационни укрития – 153. При последните огледи като неизползваеми са категоризирани 101 от тях.

Стана ясно, че до петък експертен екип трябва да направи електронен регистър, който още в началото на следващата седмица да бъде достъпен за всеки гражданин, който иска да са ориентира къде е най-близкото до адреса му укритие.

Красимира Славова