Блъсков винаги е бил с властта, а сега изведнъж иска да се направи на жертва и на репресиран от новата власт, коментира за главния редактор на в. "Труд" Петьо Блъсков медийният експерт доц. Георги Лозанов във връзка с казуса с извеждането на редакцията от сграда на Министерството на културата по волята на министър Велислав Минеков.

"Тук очевидно има силни имиджови стремежи и от страна на министъра на културата, и от страна на Блъсков. Министърът иска да се заяви като най-активен и смел борец срещу ГЕРБ - ситуацията е такава, че той има нужда такова публично послание да звучи, а Блъсков, който обикновено винаги е бил с властта и около властта като позиция, сега изведнъж иска да се направи на жертва и на репресиран от тази нова власт. Това е конституиране на два имиджа и даже сблъсъкът помежду им им помага и в двете посоки да заработят своите автоверсии", каза доц. Лозанов пред БНР.

Според него далеч не може да се говори за репресия на медия. "Този разговор трябваше да започне и да завърши със законните основания, с които Министерството на културата е изнесло редакцията от тези помещения", коментира той. Вместо обаче да се говори за върховенството на закона, е налице "едно мощно и силно политизирано говорене за медиите".

"Централният въпрос, който поставя този казус, или поне този, от който казусът започва - има ли законови основания, на които да бъде изнесена редакцията на вестник "Труд" от помещенията на Министерство на културата? Най-напред изглеждаше като че ли това не е така докрай, защото няма съдебно решение, няма съдия-изпълнител, който да извърши това, както обикновено при такъв тип имотни спорове.

Обаче се оказва, че когато имотът е държавен, държавната институция, на която той принадлежи, ако счита, че е нередовен наемател или е влязъл там на незаконни основания или не докрай законно основание или по ред други причини, може просто да подаде молба до областния управител и тогава със заповед на областния управител, без да минава през съд, да го извади със съдействието на полицията."

Реакцията на министерството е извън съдържанието на медията, смята Лозанов, който не вижда медийна солидарност в случая с „Труд“.

"Ти, ако се превърнеш в медия страдалец, това не става в последния момент. Трябва да имаш медийна биография, върху която да стъпиш и която да те е заявила като медия, която се ползва от свободата на словото и самата тя е проява на свобода на словото. А не само в последния момент, когато възникне казус, да очакваш някаква реакция и защита от страна на обществото, заради това, че си медия."