Апелативен съд – Пловдив отказа да освободи предсрочно хасковлията Иван Илиев, който е осъден на 20 години затвор за убийството на майка си.

62-годишният мъж беше признат за виновен за жестокото убийство на майка си Дорка Тенчева. Възрастната жена беше намерена мъртва в жилището й на улица „Георги Кирков“ в Хасково на 21 декември 2009 година, а трупът й бил в напреднал стадий на разложение. Сред заподозрените тогава беше синът й Иван, но той беше изчезнал от града и беше обявен за общодържавно издирване. През април 2010 година беше арестуван в София. Тогава стана ясно, че убийството е било извършено по изключително жесток начин. Жената е била с разбит череп, прекършен гръклян, счупена гръдна кост, с множество наранявания по тялото и ръцете. Приживе, жената се оплаквала, че синът й я е биел с кол. По-късно Окръжен съд – Хасково му наложи 20 години лишаване от свобода.

Тъй като той се намира в пловдивски затвор, първоначално осъденият е подал молба в Пловдивскиятокръжен съд с искане да бъде освободен предсрочно. Съдът е отхвърлил искането му като неоснователно и той обжалвал пред Пловдивския апелативен съд.

Апелативните магистрати са констатирали, че формално Илиев е придобил право на условно предсрочно освобождаване, считано от 26.04.2020 г., когато е изтърпял половината от наложеното наказание. Устроен е на работа в затвора и дълго време е работил. В момента е спрян от работа. Награждаван е 7 пъти за участие в групови програми, добро изпълнение на трудовите норми и примерно поведение. Досега обаче 9 пъти е нарушавал установените правила и норми, за което има наложени наказания, три от които все още са активни. Рискът от вреди в обществото е преценен като среден към висок.

Според становището на затворническата администрация, не са налице положителни промени в нагласите и мисленето на осъдения и прогнозата за живот на свобода е по-скоро неблагоприятна. Целите по поправяне и превъзпитание не са изпълнени в пълен обем и с осъдения трябва да се работи още.

Поради това Пловдивският апелативен съд приема, че напълно правилно първоинстанционният съд е преценил, че в случая не са налице основания осъденият да бъде условно предсрочно освободен.

Определението на Апелативен съд – Пловдив е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.