Наложеният от събота  частичен локдаун в държавата заради пандемичната ситуация поляризира обществото.

Сред обявените рестрикции е тази за тоталното затваряне на ясли, детски градини и училища, молове, на заведенията и дискотеките. Прекратяват се и  спортните мероприятия, всякаква извънкласна дейност и частните събирания.

 Макар че голяма част от учителите се обявиха тотално за затварянето на училищата заради нарастващия брой на заболели техни колеги, има и преподаватели, които смятат, че преминаването изцяло в онлайн среда за всички ученици в страната е твърде рязка мярка. Директорката на Хасковското основно училище “Св.Климент Охридски“ Гинка Райчева смята, че малките ученици до четвърти клас не трябва да остават изцяло в онлайн среда на обучение, тъй като това ще наложи много трудности на родителите им.

„По-големите деца могат сами да се грижат за себе си, но тези до 10-11-годишна възраст все още трудно могат да бъдат оставяне сами вкъщи дори и за няколко часа. Затварянето на училищата, детските градини и яслите за дълго време не е най-добрият вариант“, смята директорката.

Според нея, по-удачният вариант бе хибридният- за присъствено учене на ротационнен принцип за различните класове.

Направеното от училището проучване сред родителите за нагласата им как трябва да се учи в обстановката на здравната криза, става ясно, че 75% от родителите настояват децата им да учат присъствено. 50 % са съгласни на ротационен принцип-две седмици онлайн обучение, две седмици -в клас.

„По-добре е да сме в подкрепа на родителите, които ще продължат да работят и наистина сега ще изпаднат в безизходица как да си гледат за децата, ако те останат у дома“, коментира още училищната директорка.

Според директора на МБАЛ-Хасково д-р Георги Гелов новите мерки са адекватни, дори може да се говори и за още повече строгост. „Медиците изнемогват в цялата страна. В Хасково все още се държим, но положението става с всеки час все по-трудно. Ситуацията е такава, че стигне ли се до тежки усложнения и интубация, възрастните не оцеляват. Малко по-голям е шансът за младите хора, чиято имунна система е по-силна“, казва д-р Гелов.

В МБАЛ Хасково най-младата пациентка, интубирана при усложнение от Ковид е била едва 24 -годишна. „За късмет момичето се възстанови, дори вече е изписано от болницата и се възстановява в домашни условия. Тъжната статистика обаче е, че не всеки има такъв шанс“.

Преустановяват се и всички спортни мероприятия с тренировъчен и състезателен характер за децата до 18 години, беше уточнено днес от здравния министър.

„Спортът е здраве. В нашия клуб няма болни деца. Всички гимнастички тренират при спазването на вече заложените мерки. Децата не трябва да бъдат затваряни изцяло вкъщи, защото тогава се разболяват-без движение и с дълги прекарани часове пред компютъра.“, смята треньорката по художествена гимнастика и президент на СКХГ „Аида“ в Хасково Яна Михайлова. Тя контрира и че мерките за хората от нейния бранш, които бяха обявени- по 24 лв. на ден, са недостатъчни и много от треньорите в частните клубове ще останат на ръба на оцеляването на практика.

Собствениците на заведения в Хасково също реагират на ситуацията и са притеснени, че мерките, които се обявяват, са твърде тромави на базата на опита си от предходните рестрикции през пролетта.

Щерьо Кьосев е собственик на две заведения-ресторант и заведение за бързо хранене. Предстои да съкрати част от персоналите си, друга част ще мине от  8 -часов работен ден на четири, за да успее да оцелее.

Според него, ако има някаква логика ресторантите да се затворят като ограничение за събиране на повече хора в затворено пространство за по-дълго време, то мерките за предоставянето на храна за вкъщи търпят разхлабване.

„В ресторантите е ясно, че няма да има клиенти, които да сядат и вътре да се хранят, но може да се помисли за по-адекватни разпореждания относно клиентите на заведенията от „бързото хранене“. В този тип заведения всичко е на витрина и клиентите минават, избират при спазване на мерките и дистанция, след което плащат на касата и си заминават с храната. Няма логика да ни затварят и да оставаме само на разнос, защото да си вземеш храна от такъв тип заведение е все едно да си напазаруваш от хранителен магазин. Логиката е същата“, казва ресторантьорът и дава пример  с практиката, наложена в другите държави. Във  Великобритания клиентите, които пазаруват готова храна за вкъщи от заведенията, имат право да седнат в тях и да изчакат приготвянето й, без да имат право да се хранят на място.  

При настоящите рестрикции той казва, че няма да ползва мярката 60/40 за поделянето на заплатата между работодателя и държавата с цел запазване на персонала, по думите му „тя за нищо не става“.

През пролетта е кандидатствал по тази мярка за десет души от персонала си. Всички, които са били назначени на 4-часов работен ден не са били одобрени, за друга част е бил принуден да преназначи от осем на четири часа. В крайна сметка е получил като подпомагане от държавата 240 лв за двама души от хората си за 17 дни, а парите са преведени три месеца след като е кандидатствал по мярката. Затова казва :"Тромава е системата, бюрократична е и неефективна. Няма гъвкавост в държавните структури, така както сме принудени от  бизнеса в тази ситуация да бъдем гъвкави, за да оцелеем"

Макар ситуацията отново да става много трудна за собствениците на заведения, като него,  Кьосев казва, че няма да проверява и за възможността да тегли безлихвен кредит. Вече е минал през тази възможност, която за него също  е практически неефективна. „На т.нар.безлихвени  кредити лихвата всъщност за сума до 50 хил.лева е 7,5%. Единственото, което държавата  поема по тях е 80 % от обезпечението на кредита, но крайната сумата остава да виси на джоба ти.  Освен това банките не искат да дават кредити на рискови бизнеси, какъвто е нашият. Чуят ли че си ресторантьор- директно отказват.“

Въпреки ситуацията обаче Щерьо Кьосев се надява, че държавата ще погледне с повече грижа към хората от бизнесите, които в момента са най-сериозно засегнати от здравната криза, защото в противен случай, когато мерките се разхлабят, много от тях няма да са оцелели. „Но в нашия бранш нищо не се случва за три дни. Предходният път, когато ни затвориха загубите бяха големи, а докато отново влезем в някакъв ритъм на работа, мина още един месец. Трудно е, но съм спрял да се надявам, че един ден  всичко ще си дойде на мястото.“

Красимира Славова