България успешно пласира облигации за 2,5 млрд евро, съобщи пред журналисти в сряда министърът на финансите Кирил Ананиев.

Облигациите са пласирани в два транша от по 1,25 млрд. евро и срочност от 10 и 30 години. Доходността за 10 годишната облигация е 0,389 процента и за 30 годишните облигации: 1,476 процента.

Постигнатите параметри на двата транша са следните: за 10 годишната облигация - средна цена 99,863, лихвен купон в размер на 0,375 процента и спред спрямо суапа от 60 базисни пункта /б.п./ (доходност: 0,389 процента). За 30 годишните параметрите са: средна цена от 99,566, лихвен купон в размер на 1,375 процента и спред спрямо суапа от 145 (доходност: 1,476 процента).

Ролята на Водещи мениджъри беше поверена на BNP Paribas, Citi, JP Morgan and UniCredit.

Възползвайки се от благоприятните текущи пазарни условия и оскъдните възможности за инвестиране в рамките на рисковия сегмент, към който принадлежи страната, България се завърна на международните капиталови пазари след повече от 4 години отсъствие от последната емисия през март 2016 година.

Мандатът беше анонсиран на 14 септември в рамките на Глобален инвеститорски конферентен разговор и разговори с отделни инвеститори в рамките на същия ден. В резултат на получената силна инвеститорска поддръжка и благодарение на позитивния старт на процедурата през първия ден, Министерството на финансите реши да премине към етапа на обявяване на първично формиране на цената (Initial Pricing Thoughts (IPTs)) в четвъртък, 15 септември. Съответните нива бяха определени на MS+95 б.п. за 10 г. и MS+175-180 б.п. за 30 г. облигация.

Окончателният размер на поръчките достигна 3.7 млрд. евро при подадени 254 заявки за 10 г., и 3,6 млрд. при подадени 236 заявки за 30 г. транш. Интерес към емисията проявиха инвеститори от цяла Европа, като доминираха фонд-мениджъри и банки.

Имаше безпрецедентен интерес към нашите облигации и заявките надвишаваха четири пъти обема от два милиарда евро, които търсихме, каза Ананиев. Затова увеличихме лимита до 2.5 млрд. евро. Тези пари ще се ползват за рефинансиране на досегашния дълг на страната, за увеличаване на фискалния резерв и за социално-икономическите мерки, взети от правителството заради пандемията, както и за икономическото възстановяване на страната, каза министърът на финансите.

Разходите по тези траншове ще са по-малки от разходите на обслужване на досегашните дългове на България. Освен това лихвите са много по-ниски от първоначално заложените, каза Ананиев.

България няма намерение да излиза повече на финансовите пазари до края на годината, каза Кирил Ананиев. По средносрочната глобална програма имахме лимит за вземане на дълг от 8 млрд. евро, увеличен впоследствие до 10 млрд. евро. До началото на годината беше взет дълг от 5.144 млрд. евро, сега взехме още 2.5 млрд. евро, или общо 7.644 млрд. евро. За останалите 2.356 млрд. евро нямаме намерение да излизаме на финансовите пазари до края на годината, уточни Ананиев.