Семейство от Хасково разказа своята история за преболедуването на коронавируса. Заразява се съпругът – Деян Димитров, който е бил диагностициран на 23 юли. Още същия ден е бил в много тежко състояние и е бил приет в Инфекциозното отделение на МБАЛ – Хасково, където е лекуван в продължение на 20 дни. Изписан е вчера.

58-годишният мъж си е вече вкъщи, където търпи 14-дневна домашна карантина и възстановяването продължава.

През цялото време емоционалният товар за справянето със ситуацията понася съпругата му Соня Шенкова – учител в ОУ „Христо Смирненски“. В разказа си от преживяното, тя благодари на лекарите и медицинските лица, спомогнали за излекуването на съпруга й.

„Не може да се каже, че медиците в Инфекциозно отделение не лекуват и не правят това, което трябва да се прави. Възхищавам се на всичко, което направиха за съпруга ми, но може би е и късмет, че организмът му издържа“, каза Шенкова.

Заяви, че много от приятелите им не вярват, че има коронавирус.

„Някои пък се стреснаха покрай нас от това, което ние преживяхме“, каза хасковлийката.

Самата тя не е била с коронавирус, но е изтърпяла карантина. След изтичането й, се е тествала доброволно на 5 август и пробата е отчела отрицателен резултат.

Ето нейния разказ:

Няма коронавирус. Това е българска, не, световна конспирация...Да, ама НЕ!

Ние сме хора, които обичаме реда и спазваме правилата. Като започна пандемията и ни затвориха, приехме нещата нормално, четохме, слушахме и никога и не си помислихме, че е конспирация. Моя приятелка казва, защо хора като нас все сме в тия 10%, на които им се случват трудните неща.

Наложително беше да направим ендоскопски процедури на съпруга ми в софийска болница, като предварително направиха PCR тест- отрицателен. Успокоени, че сме разрешили един проблем, неочаквано ни връхлетя друг, по-страшен. Пет дни след връщането от болницата, вече възстановен от операцията, съпругът ми започна да вдига температура, 37.5-37.7 градуса, след ден-два температурата стана 38.2, така за осем дни стигна 39.5-40 градуса и много трудно се сваляше. Направената пълна кръвна картина не показа изменение. Сами решихме да направим PCR-тест, лаболраторията натоварена, възможностите за тест бяха за следващата седмица. Благодарим на д-р Светослава Маргаритова, която видя притеснението ни и направи теста, който излезе отрицателен, но тя реши да го повтори. Обади ни се да потвърди, че е положителен и се опита да ни съдейства с каквото може. По време на карантината си отново говорих с нея, благодаря й за думите, за опитите да ме успокои за състоянието на съпруга ми и за моето положение. До тази ситуация никога не съм я познавала, не съм търсила да стигна до нея чрез т.нар. връзки, но към нас реагира все едно, че сме отдавнашни познати.

Стъпките нататък са: обаждане на 112 или вземане на направление от личен лекар за консултация с инфекционист. Това го знам сега, но тогава беше едно притеснение и незнание какво да правим. Първи се активизираха полиция и РЗИ, дълги разговори за контактни лица, много „важното“ да ни връчат предписание за изолация на болния в домашни условия, а болният гори от температура, лошо му е, обезводнен е, да ми връчат на мен предписание за поставяне под карантина, предписанията се дават от добре екипирани хора, стоящи на метри от мен, поставят се в найлонова торбичка и се затварят. PCR-тест на контактно лице трябва да се направи в последния ден на карантината, това го знам сега, но не и тогава. Така и не се направи, направих си го за наша сметка и успокоение. Та къде ще хукна в тая ситуация, имам нужда някой да ми каже какво да правя, да ми каже, че ще е трудно и бавно, но ще мине. Хващаш се за косите и се опитваш да се измъкнеш от фъртуната, която те е връхлетяла.

Инфекциозно отделение, работното място на моята майка, 30 години е вървяла по тия коридори, не е спяла по цели нощи, треперела е за чужди животи, просто защото беше много грижовен и добър човек. Но майка ми е покойница от 18 години. Там има други хора, но и те се оказаха добри и човечни. Посрещна ни д-р Тодор Стратиев, опита се да ни поуспокои, вече са минали през тях 40 човека, лечението не е толкова неясно като в началото. И започна един ад – кръвното много ниско, много обезводнен, температурата пак се вдига, проблеми с бъбреците, заради които правихме процедурите в София, креатининът много висок, тежестта в гърдите се увеличи, започна задух, сложиха кислородна маска. Нашето притеснение огромно, но борбата беше за лекарите, да разнищят кога и какви процедури сме правили, какви са проблемните органи в тялото, защото дето те викат Короната иска допълнителни слабости в организма, за да е по-уязвим и това беше необходимо, за да вкарат нещата в норма - кръвното да се нормализира, бъбреците да работят добре, креатининът да спадне, температурата да не стига високи стойности, да пооблекчат дишането, защото белият дроб е затиснат от короновирусна пневмония и с всичко това да се справи и организмът на съпруга ми. Консултация с ОАИЛ, ако заболяването се задълбочи повече, консултация с нефролог- д-р Браянова, за да се справят с проблема с бъбреците. Благодаря на лекарите, че ми даваха информация всеки ден, за да минават малко по-леко дните в очакване нещата да се обърнат към добро.

Това е едно прекрасно време за пресяване на приятелства, всички вярваха в конспиративната теория за Ковид, няма такова нещо като Ковид, но много се убраха от живота ни от страх за контакт с мен, а аз съм само контактно лице, не развих никакви симптоми, лекарите смятаха, че е малка вероятността да развия болестта, още с връщането си от София съпругът ми се беше изолирал на втория етаж в къщата ни. С отрицателен PCR-тест съм. Но по време на карантината се налага да изпратиш нещо до болницата, а нямаш право да излизаш.

Топла вечер,близо до нас има ресторант, облян от светлина, дълга редица от коли, масите пълни,н ародът яде и пие като за последно, мъжки говор, женски смях. Само на 700 метра посока север, в Инфекциозно отделение други хора се борят за глътка въздух, капчица живот. Горещо е, прозорците са отворени, слаба медицинска сестра, облечена като космонавт, се опитва да облекчи болката.

Двадесет дни по-късно, след отрицателен PCR-тест, съпругът ми си е вече у дома. Дълго ще се възстановява, но важното е, че е с нас и до нас. Спокойствието и усмивките бавно се връщат на лицата ни. Случилото се ни напомни, че трябва да ценим всяка минута заедно, да се радваме на малките неща, да сме благодарни на хората, които ни подкрепиха и бяха до нас.

Не ми казвайте, че Ковид няма, ние го преживяхме. Не е безобидно заболяване, което минава като лек грип. Идете при лекарите в Инфекциозно отделение и ОАИЛ, попитайте ги, те ще ви кажат, тихо работейки на работните си места, опитвайки се да направят най-доброто за пациентите си. Не знам колко им плащат, но колкото и да е, е малко, защото и те са хора, имат семейства и имат своите страхове. Има и лекари, и лекари, като във всяка професия, ние имахме късмета да сме при истинските, човечните, при обичащите професията си. Д-р Тодор Стратиев, д-р Васко Донев, д-р Димка Запрянова, д-р София Минчева – благодарим ви! Благодарим и на медицинските сестри Галя Запрянова, Зейнеп Мустафа, Сийка Плахова, Павлина Петрова и Шинка Колева.

Не хейтвайте написаното, ако не ви харесва, не го четете, ние сме реални хора, лекарите също. Това са 20 дни от моя живот. Такива 20 дни на никого не пожелавам да има. Слезте на земята, повече четете, слушайте и по-малко говорете, бъдете умерени в желания и действия. Животът е хубав, когато си здрав. Бъдете здрави!

Соня Шенкова