„Всяка форма на красота е лекуваща“. Това е посланието, което хасковлийката Ида- Иванка Кублер остави днес на гърба на картината си, която подари на Регионалния исторически музей в родния си град.

С нея Музеят ще попълни пътуващата си изложба „По пътя на коприната“ със съвременно произведение. РИМ-Хасково стана първият собственик в България на произведение с патентованата техника на Ида -живопис с пашкули.

Хасковлийката от години живее и твори извън граница, но от два месеца е в родния си град. Освен картини, тя прави и модни дефилета на дрехи от пашкулите. Техниката е нейно ноу-хау.

В лапидариума на Музея в Хасково днес Ида посрещнаха директорът му Пенко Добрев и нейният първи предводител в света на изкуството-Владимир Димитров, който сега е реставратор там.

„Няма по-голяма морална награда за един учител от тази да види своя успял ученик един ден.“, приветства я Владимир Димитров. Той си спомня добре първата им среща. Иванка идва в кръжока по рисуване много малка, била на три годинки. Останалите преподаватели не искали да се занимават с толкова малко дете, но Владимир Димитров я поел, защото му направило силно впечатление как тя държи молива в ръка, а и усетът, което малкото момиче проявявало към цветовете.  

„За мен още от дете си личеше, че тя има талант, а и много бързо усвояваше, това което преподавах. Затова сега с нескрита скромност мога да кажа, че тя е моя ученичка“.

Артистичният й псевдоним остава също от онези детски години. Иванка разказва, че понеже не можела да си напише все още цялото име, Владимир Димитров я накарал да подписва картинките си в кръжока с първите букви от трите си имена: Иванка Делчева Ангелова. Така се появява Ида.

В Германия завършва текстилен дизайн, но с пашкулите в изкуството започва да работи след едно предизвикателство от преподавателката й в Челси колидж в Лондон, където продължава в магистърска степен по висше изкуство.

Познавала копринените пашкули още от дете, от летата прекарани при баба й и дядо й в село Славяново, които се занимавали с бубарство. 

„Нямахме много играчки на село и още тогава започнах да си прави кукли от пашкулите. Трудността беше обаче да ги оцветя. Но намерих начин- първите пашкули бяха в керемиден цвят оцветени от счукани керемиди, размити с вода.", спомня си Ида.

"В този цвят  беше и първата ми картини от пашкули, която представих в Челси колидж. Аз винаги съм рисувала фигуративно, това съм научила от първия ми учител Владимир Димитров. Но когато пристигнах в колежа, една от задачите беше да представим нещо, което никога досега не сме правили. Тогава се сетих за старата къща на прабабами на село и за пашкулите. Върнах се в България и в нея намерих кутия с 400 20-годишни пашкула. В Челси колидж директорката на библиотеката ме провокира още повече, когато каза, че иска такова произведение, което да вдъхновява хората-да дава надежда и светлина. Така се появи първата ми картина от пашкули, за която използвах керемидения цвят, също като в детството“.

И до днес художничката влага в работите си само пашкули от България и Гърция, защото те са уникални и само в тези две страни съществува специалната порода копринена пеперуда, която прави толкова здрави обвивки. Пътувала е много по света и е пробвала и пашкули от Китай и Тайланд, но те не стават за картините й. Българските са по-здрави, казва.

В техниката си използва разрези, които прави на пашкулите на шест-като петте пръста на отворената ръка и продължението надолу към китката. И в това също влага символика.

Сред най- красивите й пашкулени творения са големите й пана. Най-голямото досега от тях е с размер 3 на 1,5 м и в момента се намира на стената на сграда, където се помещава Фондация за онко пациенти в Америка. Съдържа 24- каратови позлатени пашкула. Картината е направена с благотворителна цел за набиране на средства за фондацията. Хората, които искат името им да бъде изписано върху  пашкул на картината и така да се увековечат в една творба на изкуството, плащат за това, а средствата отиват за каузата.

Ида разказва, че често е чувала от различни хора, че усещат от картините й влияние върху здравето си в положителен смисъл-дават им надежда, когато са депресирани. Вероятно е така, казва, защото в моите картини влагам естествени материали.

Серията от картини от копринени пашкули е нарекла „Раждането на една идея“. 

„В някои култури вярват, че хората сме в своя зародиш, в нашия пашкул, и всъщност се раждаме в самия живот. Препратката е, че когато се отвори един пашкул, когато излезе пеперудата от него,  започва нов живот. Това е и посланието ми към хората: когато излезем от нашия пашкул, ние можем да постигнем нещо невероятно. Особено това е валидно в тази ситуация, в която се намираме сега. След дългата изолация, след тежката ситуация, имаме възможност отново да се преродим“

Днес Иванка Кублер-Ида работи в студиото си в Ню Йорк в Манхатън, където й помагат петима асистенти. За направата на една от по-големите формати картина работи един месец, по осем часа на ден. Споделя, че има доста поръчки. Затова провокативния въпрос за границата между бизнеса и изкуството приема с усмивка и отговаря: Изкуството е и бизнес днес. И в това няма нищо пошло.

Красимира Славова