Прокуратурата наложи мярка за неоткронение "парична гаранция" в размер на 20 000 лева спрямо председателя на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Стоименова.

"Във връзка със серия от изявления, будещи неоснователна тревога у гражданите, в условията на въведено извънредно положение - А.Ст., председател на Българския фармацевтичен съюз, е привлечена към наказателна отговорност за престъпление по чл. 326 от НК", пишат от прокуратурата.

Заради "високата обществена опасност на деянието", изразяващо се в отправяне на неоснователни твърдения за очаквана липса на медикаменти, спрямо проф. Стоименова е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 20 000 лв.

Разследването под надзора на Софийската районна прокуратура продължава.

Проф. Стоименова съобщи, че е получила обвинение от българската прокуратура във връзка с нейни интервюта пред Българското национално радио и Българската национална телевизия по повод снабдяването с лекарства в страната в условията на пандемията с COVID-19.

"В тези мои медийни изяви информирам българското общество за важни въпроси – презапасяването с лекарствени продукти, необходимостта от рецепта при отпускане на лекарства по лекарско предписание, необходимостта от гъвкавост на законодателството и вероятност от недостиг на определени лекарства. Също така апелирах за човечност в работата на контролните институции при запазване на капацитета им за контрол", казва още председателят на БФС.

По думите на проф. Стоименова, още преди обявяването на извънредното положение магистър-фармацевтите в България, които представлява, са били подложени на масирани проверки от 5-6 институции едновременно, което затрудни, както работата им, така и обслужването на гражданите.

"Неколкократно в медийни изяви, както аз, така и мои колеги разказахме как първоначално протичаха проверките и в контраст на това, каква е практиката на европейските регулатори в този тежък за всички ни момент", коментира тя.

Ето и пълния текст на позицията на проф. Асена Стоименова:

Днес, 10 април 2020 г., получих обвинение от българската прокуратура по чл. 326, ал.1 от Наказателния Кодекс (НК), във връзка с мои интервюта за Българското национално радио и Българската национална телевизия по повод на лекарствоснабдяването в страната в условията на пандемията с COVID-19. В тези мои медийни изяви информирам българското общество за важни въпроси – презапасяването с лекарствени продукти, необходимостта от рецепта при отпускане на лекарства по лекарско предписание, необходимостта от гъвкавост на законодателството и вероятност от недостиг на определени лекарства. Също така апелирах за човечност в работата на контролните институции при запазване на капацитета им за контрол.

Още преди обявяването на извънредното положение, магистър-фармацевтите в България, които представлявам бяха подложени на масирани проверки от 5-6 институции едновременно, което затрудни, както работата им, така и обслужването на гражданите. Неколкократно в медийни изяви, както аз, така и мои колеги разказахме как първоначално протичаха проверките и в контраст на това, каква е практиката на европейските регулатори в този тежък за всички ни момент.

Безспорно, някои структури в тази държава могат да приложат възспиращи методи. Никога не съм подлагала това на съмнение. Напротив, като директор на Изпълнителната агенция по лекарствата в периода 2014-2018 г. имах възможност да “опитам” на свой собствен гръб похватите им, част от които бяха отразени в медиите. Въпреки заплахите, ръководството на Българския фармацевтичен съюз продължи да информира обществото по актуалните теми и да подкрепя българските фармацевти, които са сред медицинските специалисти на първа линия в борбата с COVID-19. И ще продължи да го прави...

Един кратък преглед на делата по чл. 326, ал.1, по който е обвинението, предявено към мен показва, че делата по този член са за оставени фалшиви сигнали за взривни устройства и неверни повиквания за помощ на телефон 112... Да се приравни даването на обективна информация относно възможни ситуации в лекарствоснабдяването, които са предотвратими и решими, поднесена по безспорно балансиран начин, основано на анализи, препоръки от Световната здравна организация, ЕК, Европейска агенция по лекарствата и др. източници към неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, означава грубо погазване на принципите залегнали в Закона за нормативните актове.

Престъплението по чл.326 ал.1 от НК, като такова против реда и общественото спокойствие очевидно охранява обществените отношения свързани с ненужно ангажиране на значителен обществен ресурс за предотвратяване и преодоляване на неблагоприятни изменения, възникнали в резултат на деянието. Какъв значителен обществен ресурс са ангажирали моите интервюта? И каква е обществената опасност? Напротив, аз информирам, като поставям на дискусия и възможните начини за справяне със ситуацията. Ако следваме “логиката” на обвинението, то за същото може да бъде обвинен и изпълнителният директор на Европейската агенция по лекарствата, на чиято интернет страница редовно се качва информация за недостига на лекарства в условията на пандемиято от COVID-19 и регулаторните подходи за преодоляването им. Както и представителите на Световната здравна организация, Изпълнителна ръководна група на ЕС за недостиг на лекарства, причинени от големи събития, ръководителите на болници и лекари от девет европейски страни, които заявиха в отворено писмо миналата седмица, че има запаси от някои лекарства само за две седмици, и призоваха за по-голямо европейско сътрудничество за решаване на проблема, както и десетки представители на институции у нас, в ЕС и САЩ, които коментират тази проблематика.

Категорично заявявам, че всяко едно послание, твърдение и предположение в медиийните ми изяви почива на 25-годишния ми опит във фармацевтичния сектор (придобит в призводството, търговията и маркетинга на лекарства, лекарствената безопасност и държавната администрация) и на публикувани анализи и информация и нямат характеристиките, които прокуратурата им приписва.

Независимо, че в момента в условията на извънредно положение са ограничени някои наши основни права, ние живеем в правова държава, където споровете са решават чрез справедлив съдебен процес, а държавата отговаря за незаконосъобразни актове и действия на нейните органи и длъжностни лица. Независимо, че не можем да се придвижваме и събираме свободно и ежедневието ни е променено драстично, все още можем да разсъждаваме и мислим критично. Очевидно е, че сме изправени не само пред пандемия от COVID-19, но и пред нещо много по-различно от борбата с вирус – криза, която не е здравна и с много по-дългосрочни последици. И как ще я назовем?