Какво ще се случи с мен ли? Ще дойдат да ме арестуват защото казвам или цитирам истината. А тя е: Още един, дълго насаждан мит, се срутва през последните дни. Този за прословутата „евроатлантическа солидарност“. За „вечната дружба“ между Съединените щати и държавите от Европейския съюз. Това е прекрасен словесен локум, предназначен за дъвчене по време на безкрайните конференции, обеди и вечери в Брюксел и Вашингтон. Но коронавирусната епидемия показа, че практическата полза от тази „дружба“ е равна на нула. Кой се притече пръв на помощ на съсипаната от COVID-19 Италия? Брюкселската еврокаста? Международният валутен фонд? Световната банка? Нищо подобно. „Вечната европейска дружба“ се свря в миша дупка. В най-тежкия момент на помощ на Италия дойдоха Китай, Русия, Куба. Разбира се, обичайните критици на тези държави моментално ревнаха, че това не било безкористна помощ, а въпросните страни гонели свои интереси. Може и така да е. Само че изпадналите в беда хора едва ли се вълнуват с какъв точно мотив ги спасяват. Те искат само едно. Да оживеят. И ще бъдат благодарни на тези, които са ги изтръгнали от лапите на смъртта. Нищо, че са дошли от Москва, Пекин и Хавана, а не от Брюксел.