Стилияна Параскевова е българката, ушила знамето, което се счита за първообраз на родния трибагреник. Белият, зеленият и червеният са цветове, които се срещат в знамена от националноосвободителното движение, но като съчетание с тази последователност се счита, че се появяват за първи път в това знаме.
 
Проектът за знамето, цветовете и символиката са дело на бащата на момичето - емигрантът в Браила Иван Параскевов. Той поръчва материалите от Виена и възлага изработката на 14-годишната си дъщеря. Знамето е предназначено за българските доброволчески дружини в Руско-турската война.

На 8 май 1877 г. Иван Параскевов, заедно с дъщеря си, предава знамето на главнокомандващия руската Дунавска армия Великия княз Николай Николаевич, който обещава да го връчи на 4-та опълченска дружина. Но това не се случва и знамето не участва във войната.

След предаването на знамето на княз Николаевич следите му се губят. Едва през 1930 г. става ясно, че то е в княжеския дворец. Малко преди Стилияна Параскевова да почине, на нея ѝ е позволено да отиде и да го види. Придружава я синът ѝ. Според семейните спомени тя със сълзи на очи го е докосвала и целувала.

Историците приемат, че именно това знаме е първообразът на българския трибагреник. Бялото трябва да е най-отгоре, защото „бяло“ и България започват с една и съща буква, а България винаги трябва да  бъде отгоре. В първоначалния проект за Търновската конституция текст за националното знаме не присъства. На 22 март 1879 г. народният представител Никола Михайловски повдига въпроса за „националните бои“. В дебата за цветовете на знамето участват Петко Каравелов, Константин Стоилов, Киряк Цанков и Петко Славейков. В крайна сметка Учредителното събрание приема чл. 23, според който „Българското народно знаме е трицветно и се състои от бял, зелен и червен цвят, поставени хоризонтално“.

Счита се, че именно знамето на Стилияна служи като първообраз на народните представители при приемането на този текст.