Идва ли Черната смърт на 21-ви век? Мнозина си задават днес този въпрос. Под названието Черната смърт е известна най-голямата чумна епидемия в света, отнела в периода 1345-1351 г. живота на 23 840 000 християни в Европа.

В миналото болестта чума е водела до голяма смъртност сред населението. Винаги се смятала за истинско природно бедствие. Наричали я „черната смърт“. В народния говор в златоградско се среща и с името „каран – карана „умалително се среща като, , каранчек“. Може би идва от турската дума „кара“ (черен), но може да има и по-стари корени – най-вероятно идва от латинското „каранд“, което означава 40 (четиридесет). Златоградчани са имали тесни връзки с Беломорските пристанища, а там именно поставяли идващите кораби в морето под четиридесет дневна изолация, наречена по-късно карантина. Ако за този период от време не избухнела болестта, корабът се допускал до пристанището и стоките му се разтоварвали. Масовата смърт сред хората по време на чума е карала населението да бяга по труднодостъпни местности и по горите, докато отмине бедствието. Това си е било един вид изолация, предвестник на съвременната карантина. Навярно като отзвук от чумавите времена са множеството колибарски поселища и селища по Родопите. От такъв произход е и махала Карана, Кирковска община. Аналогични са в централна България Карандила, Караново и др. Като отзвук от чумавите години е останало името на местността, , Чуменика“ край село Ерма река

 Старите златоградчани разказват предания как от цяла „агупска“ махаличка в местността „Сина падина“, наричана още, "Решетарското“ – никой не останал жив. Всички били покосени от чумата. И днес край кв. Бърце в Златоград има едно дере, което носи името „Агупска падина“. В борбата с чумата /карана/, местното население прилагало стари обичаи и вярвания. Много златоградчани още помнят за „чумените орехи“ накрай града в кв. Голяма река.

Преданията разказват, че когато се чуело как чумата върлува в околността, се изтъкавала „чумина риза“ – плашило. Закачвала се в началото на града, откъдето се очаквало да дойде чумата по вековните орехи, които растели тук. Вярвало се, че чумината риза ще изплаши чумата и тя ще се спре и няма да влезе в града. Самият момент на изтъкаването на чумината риза е много интересен – на мръкване двама мъже, обикновено с еднакви имена /или близнаци, или първи братовчеди/, обикаляли квартала по къщите, така че да ги обиколят всички, без да има пресичане на пътища и събирали вълна, памук, дреп (стари парцали, минали през дарак), и т. н. Занасяли събраното на две жени с еднакви имена – или сестри близначки, или братовчедки, които до зазоряване изтъкавали и ушивали „чумината риза“.

Така приготвена тя се окачвала на чуминия орех, за да изплаши, спре и прогони чумата. За да се прогони тя и изобщо лошотията и злото, се провеждали ежегодно и ритуални кукерски игри. Това ставало обикновено в края на старата година. Интересна особеност в нашата община е било наличието на два типа кукери: „бежбеши“ в с. Долен и „бешкари“ в с. Аламовци, Козарска река, Кобилин дол, Сареле и Луджата. Тези игри започвали на смрачаване и продължавали до зазоряване. Вярвало се, че именно тогава, в потайна доба, силата на кукерите е най-голяма, за да успеят да прогонят разните зли сили – вили, самовили, караконджоли, дракуси и т. н.

В кв. "Малка река" на Златоград и до днес е известно широкото мегданче, което се нарича „Играта“. Когато вече върлували болести с голяма смъртност, хората прибягвали и до хващането на жив огън. Вярвало се, че точно „живият огън“ ще предпази здравите и ще излекува болните. Златоградчани и днес използват за означаване на възпалението на очите /ечемик/ с думата „чуменик“ – това е едно твърде болезнено гнойно некротично възпаление на клепачите на очите. Изобщо народният гений интуитивно е откривал и достигал до използващи се и днес мерки, като изолация (карантина) за предпазване от върлуващите човека опасни заразни болести.

 Розалин Хаджиев

Председател на Тракийско дружество „Дельо войвода”

Гр. Златоград