Наричат ги луди, откачалки, отнасят псувни почти всеки ден. Често са най-недолюбваните в квартала, в махалата, в блока. Причината - те са хората, които хранят бездомните кучета и котки. Те са тези, които оставят тайно купички с храна, кашони или одеала. Някои, след поредния скандал със съседите, се престрашават да изградят някоя колибка за любимата бездомна душа. Те познават по физиономия всички бездомни кучета. Дават им имена, често ги лекуват и дори кастрират с пари от собствения си джоб. Влизат в словесни двубои с хора, които ритат, душат, тровят, стрелят „помиярите“. Казват, че по отношението към животните може да се познае какъв е човекът.
„Ако един баща рита пред детето си куче или коте, след време и детето започва да рита. По-късно ще посегне и на човек“, обяснява Татяна Трайчева, която е съдържател на ресторант в Смолян. „Хората не разбират, че ние като се грижим за животните, реално се грижим и за смолянчани. Защото, когато едно куче е нахранено и обгрижвано, то не е агресивно и никога няма да нападне", довършва с емоция Татяна. Всеки ден някой им крещи реплики от рода на: „Като толкова ги обичаш, прибери си ги в къщи!“. "И ние това искаме, но не можем всички. Много са...", добавя Людмила от Смолян.
 
Повечето от тези мъже и жени вече са приютили коте или куче в дома си. Единствената им награда е целувка от мокрото носле на някой „бълхар“. Всеки водел „битката“ си сам. До преди около месец. Призив в социалните мрежи от Приюта за бездомни кучета в Девин започва лека-полека да ги обединява. От там молят за одеала за четириногите. Каузата ги обединява и започват да се откриват един друг извън виртуалната мрежа. Създават собствена група във фейсбук под името "Сърцати зоодоброволци в действие-Смолян". Всеки от тях е с различна професия и с една и съща любов към животните. И наистина се превръщат в зоодоброволци в действие. Започват да събират стари одеала и само за седмица събират над 120 одеала. Ани Костадинова пали колата си и доставя топлината за кучетата. Не я спират нито снега, нито неизчистените пътища от Смолян до Девин. Разходите по транспорта и доставката плаща от джоба си. След броени дни става ясно, че в приюта са прибрали поредните изхвърлени на улицата кутрета. Снимки на изоставени животни, останали само кожи и кости, като Тоби, разплаква не една  от жените в групата. Вместо да се вайкат, се организират и събират около 500 лв. С тях купуват големи количества храна, сред която и такава за бебета и болни възрастни животни. Този път към приюта тръгва Мариана Неделева. Тя е зооинженер и е шеф на отдел в Областната администрация. Въпреки това намира време да стигне, също със собствени средства, до приюта в Девин. Следва случай, при който успяват да намерят осиновител за едно от изхвърлените кутрета. Жената, която иска да го вземе обаче, е от Смолян, има бебе и няма кола да пътува до Девин. В действие влиза поредната зоодоброволка-Дафи Владимирова. Момичето лично отива до приюта и вечерта предава Чарли на новото му семейство. Цялата група от зоодоброволци ликуват. Решават да започнат всеки месец да събират по пет лева. С тях да купуват храна и консумативи за бездомните. Започват да ги подкрепят ветеринари, а голяма опора за тях е полицаят Атанас Христов, който е порфесионален водач на полицейски кучета. Той вече изработва поводи за обучение на бездомните от бъдещия приют в Смолян. Младият мъж е готов да обучи всяко едно животно, което ще бъде осиновено. Заема се със задачата безвъзмездно, защото просто обича животните.
Успехът на каузите дава надежда на зоодоброволците. И решават, че могат да помогнат с повече, както на животните, така и на хората. Основно обаче искат да спрат избиването и малтретирането на четириногите в Смолян. Всички споделят едно и също. През определен период различни животни изчезват. Чували са страшни слухове, че ги събират и изтребват край сметището на Герзовица. В същото време виждат, че броят на изхвърлените животни расте. Постоянно се появяват нови, все по-породисти. Омръзнали на някой. Категорични са, че именно стопаните, които изхвърлят домашните си животни, включително и бебета, са първоизточникът на проблема с безстопанствените кучета. Но за да стигнат с конкретни мерки и  предложения до местната управа на Смолян разбрали, че административно им трябва помощ от някоя неправителствена организация. Мария Сидова се свързва с НПО "Дара". Бързо получават подкрепата й.
Жените не спират до тук, искат среща с кмета Николай Мелемов. Той ги приема с готовност да си съдейства с тях. Те искат от него да се вкарат промени в нарадбата за кучетата. И конкретно:по-високи глоби за тези, които изхвърлят животните. Заявяват готовност да тръгнат с екоинспекторите от общината и да опишат всяко едно куче, във всеки един двор или къща. Настояват собствениците да бъдат задължени да чепират животните. Така, ако кучето попадне на улицата, ще се знае от кого е изхвърлено. Заявяват готовност да помагат в бъдещия смолянски приют. Предлагат в зоомагазините да бъдат поставени кутии, в които да се събира като дарение храна за бездомните животни.

Няколко дни по-късно един видеоклип взривява социалните мрежи. Той е заснет от София Сариева, която също е част от зоодоброволците. Жената вижда как на Станевска махала мъж с пушка стреля по едно от кучетата, за които тя се грижи. Хуква след него и застава пред джипа, в който има и друг мъж. Настоява да разбере кои са, имат ли разрешително да упояват кучетата и защо го правят. Един от мъжете я гони безцеремонно, но София не се отказва, обажда се на 112 и подава жалба. В следствие на проверката се оказва, че мъжете всъщност са „ловците“ на кучета  от община Смолян. По-късно става ясно, че  приспали животното, за да го кастрират. Канят зоодоброволци да присъстват на манипулацията. След като се убеждават, че са на "една страна“, мъжете от общината и зоодоброволците си стискат ръце. „Ловците“ им разказват, че въпреки кастрациите броят на бездомните расте, защото хората не спират да ги изхвърлят. Хващали са бусове от други общини да разтоварват по 10-15 броя наведнъж. За да се спре с това, до дни се очаква монтажа на видеокамери в Смолян, включително на входовете и изходите на града.

А зоодоброволците са категорични, че няма да допуснат вече в Смолян да се избиват и малтретират животни. Казват, че вече са много и ще дебнат навсякъде. Ако видят агресивно животно или разгонена женска, са готови  да ги закарат до "ловците" за кастрация. Искат да защитят хората от глутниците. Затова се надяват смолянският приют за кучета да бъде готов до пролетта. Така им обещал кмета Мелемов.
Някой ще каже: защо не помагат на хора или болни деца. Фактът е, че хората, които обичат животните, са първите, които пускат и последните си пари в кутиите за дарения, поставени за децата. Защото ако обичаш животните няма как да не обичаш хората. Ако посегнеш на животно, значи можеш да посегнеш и на човек, завършват съжденията си зоодоброволците. И канят всеки смоляначнин, който иска с реални действия да помага, да се включи в групата.  

Анелия Веселинова