Историкът Милен Вълчев: Гибелта на Левски трябва да се чества на 18-ти февруари
Днес е 6-ти февруари-дата на обесването на Васил Левски през 1873 година.
От години обаче се разразяват люти спорове около факта, че поколения наред българи отбелязват годишнината на 19-ти февруари, уж като промяна по нов стил на календара. Историкът от Хасково Милен Вълчев е категоричен, че тази дата е грешна и трябва да бъде променена. Смята, че няма смисъл да се стига до по-голямо обърква и отново да се връща дата на гибелта на Апостола по стар стил, но пък и грешката с 19-ти февруари, трябва да се коригира с вярната-18-ти февруари. На темата за честването на бележите дати в българската история беше посветена и национална конференция в Хасково преди година, в която той беше един от участниците.
„Всъщност датата на гибелта на Апостола на свободата никога не е била дискусионна – 6 февруари 1873 г. На този ден след Освобождението на България се отдава почит към един от най-великите българи. Отбелязването се измества на 18-ти февруари, когато през 1916 г. България преминава към по-съвършения грегориански календар. Това става с решение на Народното събрание. Влиза влиза в сила от април месец. Така на практика нашенци са си легнали на 1 април и се събудили на 14 април. По този начин е наваксано изоставането от 13 дни, но пък настъпва тотално объркване в календара с бележити дати“, коментира Вълчев.
Според него дата 18-ти февруари трябва да остане като паметна в народното съзнание и крайно време е да бъде официализирана тя, не 19-ти февруари, както е сега.
"Пълното объркване е породено от грешно изчисляване на дните. Всеизвестно е, че към датите от ХIХ век трябва да се прибавят 12 дни, а към тези от миналото столетие 13. Изглежда обаче всички са преизчислени към ХХ век. Поне на такова съждение навеждат съхраняваните в Регионалния исторически музей в Хасково стари календари.
Разгръщаме книжката с предстоящите събития за 1919-та, отпечатана в издателството на един от най-известните български издатели по това време – хасковлията Александър Паскалев. Озаглавена е Календар „Бъдеще“ 1919. На страницата, на която са посочените по важните църковни празници за март и април, най-отдолу с по-голям шрифт пише – Март, 4 (19 февруари) – Освобождението на България. Това объркване може да се види и в други календари от по-късни години. През 1930 г. излиза „АЛМАНАХ и Исторически календар за 1931 г“, като притурка към „Свободна мисъл“.
В него пък откриваме, че годишнината от смъртта на Васил Левски се отбелязва на 19 февруари. Вярната дата е 18 февруари, защото той загива през ХIХ век, т. е. прибавят се само 12 дни. Този календар отхвърля появилите се през последните години информации, че грешката е направена в началото на 50-те години на миналото столетие, умишлено от в. „Работническо дело“. Тезата на историци и неисторици е, че понеже 18 февруари се е падало в неделя, затова денят на гибелта на Левски бил „изместен“ от партийният официоз на 19 февруари – понеделник.“, разсъждава Милен Вълчев. Той посочва, че притежаваният от РИМ-Хасково календар в „Свободна мисъл“ от 1931-ва прави безсмислен спора дали дата 18 е била подменена с 19-ти от в. „Работническо дело“ нарочно , защото се оказва, че кончината на Левски се е отбелязвала погрешно поне 20 години по-рано, а напълно е възможно още от календарната реформа през 1916 г. Пак в тези стари календари може да се види, че има и други объркани дати, в т. ч. и на гибелта на Христо Ботев, който е прострелян смъртоносно на 20 май 1876 г. или по нов стил 1 юни.“
Според историкът обаче, няма смисъл дата за почит на гибелта на Апостола да се променя от новия стил, по който летоброим и днес, в стария, каквито давления също има. „Няма смисъл само да сменяме дните за почитане на гибелта на Васил Левски. Няма смисъл, след като поколения вече са я приели. Около тази дата се обединяват и всички историци - в т. ч. покойният проф. Иван Стоянов, както и проф. Петко Петков от Великотърновския уневерситет“ , споделя Вълчев, който също е възпитаник на ВТУ. И дава пример, че поправката може да се случи и на местно ниво, без да има решение на национално, с друга направена такава- за честването на Освобождението на Хасково. Непосредствено след календарната реформа то е било на 20-ти януари, но след това общината се поправя и отбелязването сеизмества на вярната дата по нов стил -19-ти януари., както е правилно по Така остава и до днес е до днес. Все пак обаче Милен Вълчев държи да отбележи, че не всички бележити дати се честват по нов стил. Такъв е случаят с празнуването на Търновската конституция, която е приета на 16 април 1879 г. На този ден 140 г. по-късно ще бъде чествано приемането на първия Основен закон на страната ни. Съединението, което отбелязваме на 6 септември, и Независимостта, която честваме на 22 септември, също са по стар стил.
Красимира Славова
Коментари (12)