Учени поставят под въпрос теорията, че селското стопанство, което се появило преди 11 500 години, предизвикало развитието на човешката цивилизация. Според изследователите селското стопанство изисква повече труд и време, отколкото ловът и събирачеството, така че едва ли би подобрило условията на живот на първите земеделски производители. 

Защо тогава свободните ловци-събирачи започнали да отглеждат растения и домашни животни, което в крайна сметка ги накарало да водят уседнал начин на живот и тласнало развитието на древните цивилизации?

Изследователите от Института Санта Фе в САЩ и Националния университет Кенпук в Южна Корея описват работата си в прессъобщение, публикувано в Phys.org.

Според една от версиите земеделието може да е било наложено от управляващия елит като стратегия за събиране на данъци, данък или наем. Земеделието обаче е възникнало хиляди години преди появата на правителства или други политически елити, способни да наложат нов начин на живот на ловците и събирачите.

Изследователите използвали теорията на еволюционните игри, а също така анализирали археологическите данни за неолитните общества, за да предложат ново обяснение за развитието и разпространението на селското стопанство. Според новата версия едно от условията за прехода към селско стопанство е признаването на правото на частна собственост, което също улеснява контрола на конфликтите между членовете на примитивното общество. Частната собственост била рядкост, но съществувала сред някои групи ловци-събирачи.

Земеделието било привлекателно за ранните земеделски производители, именно защото предлагало частна собственост върху култивираните растения и животни, а също намалявало конкуренцията за ресурсите в дивата природа.

"Много по-лесно е да се дефинира и защити правото на собственост върху опитомена крава, отколкото върху дива куду", казва съавторът Джун-Кю Чой. "Земеделието първоначално се наложило, защото улеснявало по-широкото прилагане на правото на частна собственост, а не защото облекчaвало труда за изкарване на прехраната."

Един от известните центрове, откъдето произхождат култивираните растения, смятан за люлка на човешката цивилизация, е Плодородният полумесец - регион в Близкия изток, включващ Месопотамия и Леванта, както и долината на Нил. Тук били отглеждани земеделски кулури, като пшеница, леща, овес, нахут и други.