Един от най-ценените от критиката и обичани от хората съвременни майстори на словото -поетът Ивайло Балабанов отбелязва своя 74-ти рожден ден.

Маестрото на римите беше почетен в дома си в Свиленград и от ивайловградчани. От общината той получи за празника си голяма торта и поздравителна картичка от кмета на Ивайловград Диана Овчарова.

Ивайло Балабанов е роден на 28 август 1945г. в село Хухла, Община Ивайловград. Продължително време живее в Хасково, а в последните години – в Свиленград.

Член е на Съюза на българските писатели. Почетен гражданин на Ивайловград, Кърджали и Свиленград. Лауреат е на „Южна пролет“ през 1980 година. През 2005-та година в рамките на Литературните дни му е присъдена наградата за цялостно творчество на името на Александър Паскалев. Носител е на още много национални отличия за работата си.

Насладете се на  частица от брилянтното му творчество:

ПРИНОС КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА ИСТОРИЯ

Европа, млада и непохитена,

четеше своя рицарски роман,

когато, във зора незазорена,

загина рицарят Иван-Шишман.

Европа плачеше за Жулиета,

Европа се прехласваше по Бах...

А, с вълчи вой, в тракийските полета,

вървяха глутниците на Аллах.

Когато обкръжена от слугини,

тя плуваше в охолство и разкош,

във Солун, на пазара за робини,

гяурките вървяха - пет за грош.

Когато тя строеше катедрали,

и замъци... във зимния Балкан,

скърбяха тънки липови кавали

и плачеха за Алтанлъ Стоян.

Въздигаха се кървави калета,

градени със отрязани глави.

И, всъщност, си остана непревзета

страната на хайдушките орли.

А беше колкото калпак голяма,

широка колкото следа от лъв,

но се превърна в страшна вълча яма,

покрита с кости и залята с кръв.

Със кремъклийка пушка, с проста сопа,

със камък и стрели от бучиниш,

дедите ни завардиха Европа.

И турците не стигнаха Париж!

•

ОДИСЕЙ

Благодаря ти, че си жива! Благодаря ти, че си моя!

За твойто сенчесто присъствие под слънцето и за покоя,

който ръцете ти вълшебни разстилат като облак бял

над ядове и грижи дребни, над страсти и мечти от кал.

Благодаря ти, че отключваш в среднощ, когато позвъня;

че пускаш само мен, а пъдиш вън горестите на деня;

че не поиска всичко, дето на младост бях ти обещал;

че зарад мойта бяла риза продаде черния си шал...

Сълзата ми полусълза е, но под семейната стреха

ти с мен делиш не своя залък – разделяш своята троха.

Какво съм аз! Поет и скитник... Все нейде вятърът го вей,

а ти, нещастна Пенелопа, все чакаш своя Одисей.

Но вместо с куфари, в които подрънква вносен порцелан,

той се завръща с гневна рима във ласката на свойта длан

и уж е с теб, но все пътува незнайно някъде без теб,

а ти тъчеш и разтъкаваш... Какво тъчеш? Навярно креп.

Благодаря ти, че си жива! Жената винаги е кей.

А който няма Пенелопа – не може да е Одисей

•

БЪЛГАРСКО СТИХОТВОРЕНИЕ

Момчета, знам, че вече ви дотегна
и хлябът сух, и голата ракия,
и тежкото небе на тази бедна
страна, в която няма прокопсия....
Великите й царски идеали
днес вече са митичен архаизъм.
България търгува със парцали
от раклата на своя комунизъм.
България е гладна просякиня.
С душа поциганена, необута,
тя проси чуждоземна милостиня
по пътя между Лондон и Калкута.
Честта е болна, съвеста пияна,
а ореолите - алъш-вериши
и луд е, който плаче с Дебелянов
по някакави си белоцветни вишни.
Със страшна сила днес от небесата
виси един въпрос полуобесен:
Кажете ми къде е свободата
от синята ни ноемврийска есен?
Защо пирува с разни богаташи
и хитреци, дошли на власт и мода,
с дрогясали бандюги и апаши...
Защо е с тях? Защо не е с народа?
момчета, знам, че е на халос туй, че
скърбим за свобода и бели вишни.
В земята на Васил Иванов Кунчев
днес всички романтици са излишни.
Но да запеем, дявол да го вземе,
със мъжки глас във тази нощ безродна
и нека екне - като в турско време,
"Къде си, вярна ти, любов народна?"