Честит празник на нашите съотечественици и съграждани българските мюсюлмани!

Идете си в анадола итам празнувайте

Не забравяйте, че всички сме хора! Честит празник на всички мюсюлмани!

От известно време в този град се говори само на турски и цигански. Мисля, че българите губим южните си земи!

В Германия немски ли говорите драги българи? Повечето без немски бягате там, защо не говорите немски и английски в Англия? А сега накъде? Затова е в този хал държавата, заради това мислене и злоба, и завист и т.н.

Кво общо имат Българските мюслимани с Арабина Ибрахим (старозаветния Авраам ) на който е посветен празника ? ..... Нито са Араби , нито са евреи ?:))) ..... Затова Турция и Свинската главичка Реджеп, не могат да са лидери на Ислямския Свят , както се опитват да се изкарат :))) Нямат нищо общо ни с коляното Мохамедово , ни с коляното Авраамово , миризливите уфчарчета на Иранския шах :))

Уважаеми братя и сестри мюслюмани, приемете моите сърдечни пожелания по случай светлия празник Курбан Байрам! Нека през тези празнични дни, както са отворени вратите на нашите домове за всички , така да са отворени и сърцата ни за доброто, почтеността и взаимното уважение. Традицията повеля на този Свещен празник да бъдем смирени и еднакво щедри както към богатия, така и към бедния, към разбиращия и различния. Следвайки устоите на вярата нека бъдем по-добри, по-милосърдни и по-пълноценни хора. Честит празник

Знаете ли, че.. На 11 август 1877 г. е най-критичния момент от отбраната на прохода Шипка. Около 12:00 часа, всички атаки са отбити, но нито има муниции, нито отнякъде се вижда да иде братска помощ.. По скатовете лежат телата на почти 2000 убити руски воини и български опълченци, положението е безнадеждно. Вода също няма, с която да намокрят напуканите устни, от преумората на жестоките боеве.. Героите се приготвят да умрат до последен човек, полетяват камъни, дървета, дори труповете на загиналите другари.. Турците се сепват, за първи път виждат в бой да влизат и живи и умрели. Пада връх Кючук Йешил тепе, затяга се обръча около последните защитници, но затова за което се бият, заслужава да се бият до последния човек. Свобода се плаща с кръв, с кръв пролята от хиляди руси, българи, опълченци и доброволци и най-обикновенни мирни жители. И тогава, когато е загубена всякаква надежда, както дядо Вазов гърми със своите слова, пристигна Радецки със гръм! В 17:30 часа пристига подкрепление, по двама войника на кон от отделението на поручик Буфало, съсредоточават се, увличат изнемощелите защитници и успяват да отблъснат поредната атака..Пристигат и нови подкрепления. Към 22:00 часа боят затихва навсякъде. Върхът е спасен! Сюлейман паша ще докладва с думите: Никога досега не се е виждало такова жестоко и кърваво сражение! Каквото и да кажем ние, ще бъде малко, дядо Вазов го е пресъздал най-добре. О, Шипка! Три деня младите дружини как прохода бранят. Горските долини трепетно повтарят на боя ревът. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път гъсти орди лазят по урвата дива и тела я стелят, и кръв я залива. Бури подир бури! Рояк след рояк! Сюлейман безумний сочи върха пак и вика: "Търчете! Тамо са раите!" И ордите тръгват с викове сърдити, и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра. Върхът отговаря с други вик: ура! И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье; дружините наши, оплискани с кърви, пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред, всякой гледа само да бъде напред и гърди геройски на смърт да изложи, и един враг повеч мъртъв да положи. Пушкалата екнат. Турците ревът, насипи налитат и падат, и мрът; - Идат като тигри, бягат като овци и пак се зарвъщат; българи, орловци кат лъвове тичат по страшний редут, не сещат ни жега, ни жажда, ни труд. Щурмът е отчаян, отпорът е лют. Три дни веч се бият, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види и братските орли не фърчат към тях. Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх - кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса. Талазите идат; всичките нащрек са! Последният напън вече е настал. Тогава Столетов, наший генерал, ревна гороломно: "Млади опълченци, венчайте България с лаврови венци! на вашата сила царят повери прохода, войната и себе дори!" При тез думи силни дружините горди очакват геройски душманските орди бесни и шумещи! О, геройски час! Вълните намират канари тогаз, патроните липсват, но волите траят, щикът се пречупва - гърдите остаят и сладката радост до крак да измрът пред цяла вселена, на тоз славен рът, с една смърт юнашка и с една победа. "България цяла сега нази гледа, тоя връх висок е: тя ще ни съзре, ако би бегали: да мрем по-добре!" Няма веч оръжье! Има хекатомба! Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба, всяко нещо - удар, всяка душа - плам. Камъне и дървье изчезнаха там. "Грабайте телата!" - някой си изкряска и трупове мъртви фръкнаха завчаска кат демони черни над черний рояк, катурят, струпалят като живи пак! И турците тръпнат, друг път не видели ведно да се бият живи и умрели, и въздуха цепят със демонский вик. Боят се обръща на смърт и на щик, героите наши като скали твърди желязото срещат с железни си гърди и фърлят се с песни в свирепата сеч, като виждат харно, че умират веч... Но вълни по-нови от орди дивашки гълтат, потопяват орляка юнашки... Йоще миг - ще падне заветният хълм. Изведнъж Радецки пристигна със гръм. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . И днес йощ Балканът, щом буря зафаща, спомня тоз ден бурен, шуми и препраща славата му дивна като някой ек от урва на урва и от век на век! Спете спокойно бойци! Ние помним!

ВЪН ОТ БАЛКАНИТЕ СИТЕ КВИЧАЩТИ СВИНЕ ., ЗАД АЛТАЙСКАТА ПЛАНИНА МАРШ

Кажи във Франция че празнуваш Байрям и бедна ти е фантазията какво ще ти се случи

Браво Вера

Браво Вераж

Затова никой не ви иска никаде и българите защото първо трябва да си промените манталитета и мисленето за вас всички са криви освен да крадете и лъжете друго не знаете особено за пари и жените си ще продадете и вашия ред ще дойде и ви ще имате празници че сте безбожници и че не вярвате в нищо кой ви е крив никой не избира какъв ще се роди от злобата и яд друго няма у Вас и затова няма никога да прогресирате