Изгризани пантофи, разкъсана възглавница, ако на пода в кухнята - каквото и от тези бели да е свършило кучето, едно е сигурно - то седи и ни чака с виновен поглед. Поглежда ни едва-едва, стои неподвижно, ушите му са свити назад - на нас ни е ясно, че домашният ни любимец се чувства виновен. Всъщност кучето изпитва съвсем друго чувство.

Страх - много по-първична и не толкова сложна емоция. Това изразяват свитите уши и примирения поглед. Доказва го д-р Александра Хоровиц, която изследва поведението на кучетата и е автор на книгите Inside of a Dog: What Dogs See, Smell, and Know и Being a Dog: Following the Dog Into a World of Smell.

Д-р Хоровиц пояснява, че хората имаме навика да приписваме човешки емоции на домашните си любимци, каквито те всъщност не изпитват. Същото е със страха, объркан с вина. Тя обяснява това с типично човешката черта да се опитваме да предвидим как би се държал определен човек или друго живо същество на базата на собствените си познания.