Фото албум с кратката история за развитието на футбола в Хасково през 20-ти век представиха днес в Регионалния исторически музей.

Сред гостите на събитието бяха бивши футболисти и треньори, участвали в годините в хасковския тим. В музея дойдоха и някои от най-заклетите фенове.

„Запалянко не е мръсна дума. В близкото минало хасковлии от сърце са подкрепяли футболистите, без значение от ситуацията.“, каза при представянето на албума главният му съставител историкът д-р Красимира Узунова.

Част от снимките в книжката са от колекцията на Музея, за съставянето й са помогнали и някои от футболните деятели със спомени. На тях д-р Узунова благодари и обеща, че ще се работи и в посока оформянето на експозиция, посветена на футболната игра в града. Като един от експонатите в нея тя обеща да присъства юбилейната тениска,  която днес беше подарена на Музея, посветена на 40-годишнината от влизането на  Хасково в А група.

Футболът в Хасково идва като игра обаче много по-рано, още в началото на миналия век. Първата футболна топка се появява тук с възпитаниците на Робърт колеж от Цариград- швейцарски учители по физкултура, който преподават в училищата във Варна и София. Първите сведения за играта в Хасково са от 1911 година. Тогава тя е наричана „ритнитопка“. Коста Арнаудов пише в своите спомени, че първоначално са ритали топката, без дори да предполагат, че става въпрос за игра с правила.

През 1924 година в Хасково вече са съставени махленски отбори от търговци, тютюноработници, чиновници и има местно първенство. Отборите обаче все още не успяват да се подготвят така, че да участват във вече създаденото в България Царско първенство за царската купа.

Подготовката става по-професионална едва след 44-та година. Приблизително от това време влиза в  играта и Петър Геров. Той бе най-възрастният футболист и треньор, присъствал при представянето на фото албума днес.

86-годишният Геров се влюбва във футбола, когато е на 12 години. Ходел на Ямача, където се тренирало на поляната, първоначално, за да подава топката на футболистите и когато му позволят да им обува обувките. По-късно влиза в състава на работническия СК "Ботев"- Хасково. Неговият първи треньор е Георги Тонев-Гежо. През 1963 година влиза в отбора „Димитър Канев“, като помощник- треньор.

„Той беше най-добрият халф. Научил ни е на търпение, на борбеност, на сплотеност“, казва за него днес един от възпитаниците му -Таню Мешов, който по-късно е и капитан на отбора.

Стадионът на Ямача се появява през 60- те години на миналия век, за да се подкрепи хасковския отбор. Първото име на тима е „Ашика“-по прозвището на Димитър Канев, от ръководството кръщават отобар впоследствие на загиналия ремсист, тимът в края на века вече е „Хасково“.

Като част от тима през 1981 година е и младата българска футболна надежда Наско Сираков.

Красимира Славова