Заместник-кметът на Хасково Милена Янузова със заплатата си от 1900 лв. е картотекирана  в общината като социално слаба и е настанена в социално жилище. Тази информация възмути хасковлии и повдигна много въпроси около социалните жилища на общината и начина за настаняване в тях. Покрай този скандал лъсна и друг – криминална продажба на общински апартамент, с изрядни документи и единственият недостатък, че парите от продажбата ги няма.

Кметът Добри Беливанов се направи на разсеян и след публикациите в медиите издаде заповед заместничката му да освободи общинското жилище. И даде доста несвързани обяснения защо се случило това. Милена Янузова бе назначена за негов заместник в края на 2018 година, но преди това бе на граждански договор като експерт към общината. Според градоначалника трябвало да се реагира бързо в ситуацията и затова я настанили в жилище, предназначено за бедни и за хора, останали без покрив. Разбира се, има логика общинската администрация да се опитва да задържи специалисти тук, като им осигурява жилище. Но тези специално са предназначени за социално слаби – хора с минимални доходи, оцеляващи в мизерия или останали без покрив над главата, които не могат да си позволят свободен наем. Списъкът с чакащите наброява стотици имена.

И тук вече идва не социално слабият, а морално слабият момент – Милена Янузова е картотекирана като социално слаба, според обясненията на другият заместник-кмет Велин Балкански пред журналисти. От съответната комисия към общината. Членовете й няма как да не знаят, че социално слабата Янузова им е началник като заместник-кмет. Няма как и да не знаят, че тя не е сред бедните и мизерстващите. Няма как и кметът Добри Беливанов да не е знаел. Всъщност този морално слаб акт вероятно е извършен по негово нареждане. Затова звучи като подигравка с хората заявеното от градоначалника, че нарежда проверка за настаняването във всички социални жилища. Няма нужда от проверки, достатъчно е да напрегне паметта си.  

Покрай този скандал лъснаха и други морално слаби случаи, настанени в жилища за бедни. Вярно, че моралният дефицит е повсеместен в нашата действителност, но да вземеш жилището на бездомника и да смяташ, че това е просто „опция“, означава, че нещата са стигнали твърде далеч. И че това общество вече има нужда единствено от срутване.

Тодор Кръшков