С бедните мишки се правят най-различни експерименти и вероятно инфрачервеното виждане не е най-лошия от тях. Хората са следващите.

Специални наночастици, които променят възприемането на честотата на светлинните вълни, били вградени в ретината на мишка, което й дава способността да възприема инфрачервената светлина. Това е направено от изследователи от Университета за наука и технологии в Китай и Медицинското училище в Масачузетския университет. Ефективността на частиците вече е потвърдена в практически тестове, при които мишките се научили да откриват обекти в инфрачервения спектър. И най-важното - частиците не увреждат зрението на участниците в експериментите. Постижението е публикувано в  Cell,

Обикновено окото може да вижда само светлинни вълни с дължина от 430 до 770 нанометра. Над този диапазон е ултравиолетова светлина, по него - инфрачервена радиация. Учените успяват да „заблудят“ окото, премествайки абсорбираната инфрачервена светлина във видимия спектър.

Използваните "наноантени" или "преобразуватели", както ги наричат ​​изследователите, са биосъвместими и могат да бъдат комбинирани с протеини, които им позволяват да се свързват с фоторецепторните клетки на ретината. Частиците улавят инфрачервеното излъчване (900-1000 nm) и "предават" на дължина на вълната 500 nm, която е перфектно възприемана от окото.

В бъдеще това ще стане прост, безопасен и обратим начин за разширяване на човешкото зрение далеч отвъд сегашните ни възможности. Може да се предположи, че в ежедневието това няма да е необходимо, но представете си как ще се интересуват военните.