Час по физическо в хасковското училище „Васил Левски“. Петокласниците играят с топка, а едно от момчетата непрекъснато подиграва своя съученичка, че не може да улови топката с „кашкавалените си ръце“. Когато момичето му прави забележка, момчето започва да я подиграва заради „щръкналите уши“. Децата се сбиват, учителката се опитва да ги разтърве, но момичето пада на земята, а момчето все пак успява да я ритне няколко пъти в корема.

Такива случки се разиграват поне по няколко пъти на ден в училищата. Възприемаме ги като детинска работа. Няма сериозно пострадали, въпреки че момичето е отведено в Спешното за преглед.

Директорката на училището Милена Михайлова вика родителите на двете деца за разговор. Но, забележете, отказва да допусне в сградата медии, повикани за инцидента.

Нещо повече, на следващия ден, когато е потърсена за коментар на случая, започва да заплашва репортерите, търси шефовете на медията, заплашва със съд, ако огласят инцидента. И навиква журналистите да пишат за позитивните неща, не само за инциденти.

Всичко това се случва само ден след като повечето хасковски училища облякоха розовите фланелки срещу агресията в училищата. Във „Васил Левски“ децата и учителите навярно също са облекли розовите фланелки. На следващия ден обаче директорката заплашва медиите, ако огласят случай на агресия в нейното училище.

В случая инцидентът наистина е незначителен . Поведението на директорката обаче не е. Замитането на проблемите под килима не води до разрешаване на нито един проблем, а до ескалирането му и появата на нови.

По данни на Световната здравна организация от 2017 година България е в топ 10 на държавите с най-високи нива на насилие в училищата. Лидерите в тази неприятна класация са САЩ, Великобритания, Южна Африка, Полша, Япония, България, Франция, Белгия и Австралия.

По данни на българското министерство на образованието от 2017 година всяка учебна година над 80% от училищата в страната са подали поне един сигнал за насилие. Ситуациите с физическа и вербална агресия са над 4500 за същата учебна година. Това прави средно по 30 случая на учебен ден.

Ако добавим прикритите случаи на агресия, шестото място на България може да се окаже силно подценено и навярно ще изпреварим поне с едни гърди лидерите в света по насилие в училищата.

Ние сме царе на замитането на проблемите под килима. Корупция? О, не. Навсякъде по света има корупция. За съжаление в България също, но правителството взема мерки.

Бедност? А, не. Ето, доходите растат. Имаме стабилност. Като говорим за бедност, вижте Африка.

Прогнила съдебна система? Да, има отделни случаи, но властта взима мерки. Вярвайте в българския съд!

Насилие в училище? Ето, ние обличаме розови фланелки и се обявяваме против агресията!

Защо директорката на „Васил Левски“ така ожесточено се бори за потулването на инцидента? Причината е много проста и така постъпват, може би не толкова брутално, повечето школски директори. Ако в обществото се заговори, че в едно училище цари насилие, върви да обясняваш, че там не ядат малките ученици за закуска. А по силата на делегираните бюджети парите следват ученика. По-малко ученици, по-малко пари. Както казваше един умен мъж „За каквото и да си говорим, накрая ще си говорим за пари“.

Инцидентът във „Васил Левски“ отпреди дни наистина е дребен. Проблемът обаче е огромен.

Наскоро една дългогодишна директорка на детска градина ми разказа потресаващи неща. „Само допреди три четири години в цялата детска градина имахме две-три хиперактивни деца. Днес във всяка група има по пет-шест“. Много детски учителки споделят, че днешните деца са ужасно непослушни, невъзпитани, груби, агресивни. Сравнението с поколенията отпреди едно-две десетилетия е ужасяващо.

„На какво се дължи това? Преди всичко на режима. Детето до късно вечер играе игри на таблета или лаптопа. Приятно му е, не вдига шум и родителите са доволни. Но мозъчната му дейност е усилена, то си ляга късно и дълго не може да заспи или пък сънят му е непълноценен. Сутринта го вдигат в седем часа и го водят градина недоспало, уморено. Липсата на здравословен режим води до хиперактивност, агресия,разсеяност, лошо поведение.

Втората основна причина е храненето. Нездравословната храна също има голяма заслуга за поведението на днешните деца“, обясняваше ми директорката на една от хасковските детски градини.

Като добавим ниските доходи, „светлите примери в семейството“ (повечето от днешните родители са от поколението на 90-те години на миналия век, отраснало с новините за мутрите, хиперинфлацията, фалитите на банките, тоталната абдикация на държавата), потокът от негативни новини по телевизията, цялостното състояние на обществото и агресията на всеки ъгъл, не бива да се учудваме, че днешните деца са такива, каквито са.

Затова този проблем е поне толкова значим, колкото демографската катастрофа, изтичането на свежа българска кръв в чужбина, мафиотизирането на държавата. И замитането му под килима само влошава положението. Защото първата стъпка към разрешаването на даден проблем е да признаеш, че съществува. Директорите на училища сигурно изпращат за нуждите на статистиката информация за случаите на агресия (а може би не) в образователното министерство. Но в повечето случаи оказват мощен отпор, когато същите тези случаи се появяват в медиите със съответната конкретика.

Затова появяването на деца и учители веднъж годишно с розовите фланелки против насилието в училище не е нищо повече от обикновено лицемерие.

Тодор Кръшков