Преди точно 75 години - на 28 ноември 1943 година, в Техеран започва конференцията на "Голямата тройка" - Йосиф Сталин, Франклин Рузвелт и Уинстън Чърчил. Лидерите на антихитлеристката коалиция разглеждат следвоенното развитие на Европа и на практика постигат консенсус по въпроса за запазване на интересите си на Стария континент. В онзи момент общите интереси за победа над оста Германия - Италия - Япония вземат връх.

Няколко са значимите съгласия, постигнати от "Голямата тройка". Първото е откриването на втори фронт в Западна Европа срещу Германия. Одобрено е желанието на Сталин да включи в СССР част от Източна Прусия, днес Калининградска област на Русия и прибалтийските републики. Срещу това той обещава на съюзниците си да се включи във войната срещу Япония след приключване на битките в Европа.

Срещата в Техеран е уникална и с още един интересен факт. Това е единственият случай, в който Сталин ползва самолет, за да достигне до крайната си цел. Той лети по маршрут Баку - Техеран 4 часа, изминавайки 1088 километра по въздуха. След това отново преминава разстоянието, за да се прибере след конференцията. На летището в Баку са подготвени два самолета за генералисимуса - единият е пилотиран от известен генерал-полковник от ВВС на Червената армия, а другият - от летец-полковник. Сталин трябва да лети с генерала, но на летището той заявява: "Генералите малко летят, ще полетя с полковника".

За да осуети конференцията, Германия организира покушение срещу тримата лидери, като организацията и изпълнението е възложено на военното контраразузнаване - Абвер. В операцията е ангажиран и Ото Скорцени, който два месеца преди Техеранската конференция успява да спаси Бенито Мусолини от ареста в Италия.

За целта са били прехвърлени две групи агенти в Иран. Едната от тях е разкрита, след като се свързва по радиостанция с Берлин, разговорите са били прехванати от британски и съветски разузнавачи. Групата е атакувана и разгромена. Това провалило плана на германците и те се отказват от покушението само със силите на втората си група диверсанти.

Техеранската конференция приема и още важни решения. Така например е взето решение да се подкрепят партизаните на Тито в Югославия, а не четниците на Дража Михайлович, с когото американците и британците са поддържали дотогава. Към турция е отправена покана да се присъедини към съюзниците и да се включи във войната срещу Германия. Но това искане е прието едва на 23 февруари 1945 година, когато краят на войната е съвсем близо. Така идеята на Чърчил за втори фронт срещу Германия на Балканите не се реализира.