В ръцете ми е брой на новоизлязлото списание “Южно утро”, издание на община Хасково и Гражданско сдружение “Родопско утро”. Така поне е написано на корицата. Но всъщност това е едноличен проект на госпожа Стойка Мариновска. Тя е председател на формално съществуващото сдружение, а община Хасково участва само с частично финансиране. Държа да уточня този факт в самото начало, за да не остане някой с впечатление, че община Хасково носи някаква отговорност за крайния продукт на проекта - списанието. А той много точно и образно може да бъде определен с израза “ескимоска супа”.

За тези, които могат да останат в неведение какво искам да кажа, нека поясня този израз. Битува мнение, че в някои ескимоски групи съществува обичай да се слага казан с вряща вода върху огън в центъра на къщата от лед – иглуто. И всеки, който мине оттам, пуска в казана по нещо за ядене. Крайният резултат, разбира се, е непредвидим... Това, което накрая се получава от разнообразните парчета храна, се нарича “ескимоска супа”. Изразът е станал нарицателен за нещо, лишено от ясен предварителен замисъл, изпълнено както дойде, и, разбира се, лишено от стил и ясно послание.

Защото тук е действано с цел да се изхарчат и оправдаят точно определени пари. Само че те не са по европейски проект, както сега е актуално, а събрани от няколко общини. И така, наред с разделите “Проза”, “Поезия”, “Преводи”, “Литературна критика”, “Интервю”, рубрики, нормални за подобно издание, съществуват материали, посветени на забележителностите на определени общини, които са дали пари за списанието. И това го оприличава на туристически справочник с елементи на бизнес каталог и пиар на отделни политически личности – кметовете на съответните общини. Няма лошо, само дето нещата са поднесени сурово, с данни взети от информационните центрове на общините, без никаква обработка. И присъствието на тези данни не е мотивирано по никакъв начин от съставителите.

Освен това половината списание е посветено на детско творчество. Кахърна работа. Ами като е дала общината пари, пък си няма, горкинката, свестни писатели, та са включени топтан всякакви детски писания. Всякакви.

Не са виновни дечицата. Още по-малко е виновна покойната Нели Черкезова от Кърджали. В нейна памет всяка година се провежда фестивал на изкуствата в училището, където тя е учила – СУ “Йордан Йовков” – Кърджали. Всяка година излиза алманах със стихове и други творби, посветени на това талантливо момиче, отишло си твърде младо от този свят. Е, в раздела “Детско творчество” е препечатана, дори без обяснение и без редактиране голяма част от втория алманах “Обичам любовта си да дарявам” с произведения от “Празникът на изкуствата”, вдъхновен от творчеството на Нели Черкезова.” Цитирам дословно думите от уважаваната от мен директорка на училището - госпожа Недялка Кюпрюджиева. Нейното встъпление към издадения от училището алманах е препечатано без никакви пояснения и човек се чуди “Южно утро” ли държи в ръцете си или кърджалийския училищен алманах. Всъщност – и двете. Защото парчето за “ескимоската супа”, взето от Кърджалийското училище си е останало хомогенно, но чуждо на цялото списание, респективно на “супата”, парче. Така че - в този отрязък - хем е списанието “Южно утро”, хем не е.

Е, има и талантливи детски текстове. Например “Да си дете не е лесно” на Паулина Любомирова от Кърджали. Но като цяло текстовете са наивни и без литературна стойност. В един училищен алманах биха били на място. Но моето поколение помни публикациите в “Родна реч” и знае какво е талантливо детско творчество.

Без особена последователност, но в асоциативна връзка с качествата на детското творчество в списанието, ще цитирам изцяло стихотворението на Борислав Белев, което е доста емблематично за ценностната система на авторката на проекта госпожа Стойка Мариновска:

НИЕ, ПОЕТИТЕ

Ние, поетите сме малко луди,

гоним словата кат, пеперуди…

Ловим ги с мрежата и върху белия лист

Изписваме с изказ, брилянтен и чист.

Понякога въртим думички бол

във въртележка, “на карамбол”.

Посипваме с захар, сол, лют пипер

и малко “есенция”, със капкомер…

После подреждаме ги в стройни редици,

като строени на плаца войници.

Добавяме музика, ритъм и рими

И ето ти – стихове неустоими!

/запазени са правописът и пунктуацията на оригинала/

Ха да ви видя сега, скъпи читатели, можете ли да познаете възрастта на автора. Дете ли, старец ли е, или мъж на средна възраст. Това стихотворение, така брилянтно описващо творческия процес, пародия ли е, ода ли е, или нещо друго, преписано от популярните напоследък готварски книги…Ама е точно по вкуса на госпожа Мариновска. И съответства на манталитета й.
По сведения от мои източници, тъкмо това стихотворение е било свалено от главния редактор, господин Иван Енчев. Но върху него е бил оказан огромен натиск да го върне отново. И може да се предположи какъв натиск е бил оказван и в други случаи. Написана е многобройна редколегия. За двама от нейните членове – Ели Видева и Петко Каневски имам точни сведения, че са непричастни към създаването на това списание. За останалите мога само да предполагам.

Стихотворението на Августина Янкова “Ще те дорисувам” се е превърнало в комбинация на стихотворението със същото име и друго нейно стихотворение със заглавие “Прозрение”. Това вече много прилича на редакторски произвол. Не могат произволно да се взимат парчета от различни творби и да се съшиват… Но, нейсе, както би казал един герой на Щастливеца, запуши я…

В списанието присъстват двадесетина талантливи творци. Някои от тях просто са запазена марка – Петър Василев, Симеон Стоянов, Иван Митев, Трендафил Василев, Ели Видева , Иво Георгиев, Лили Петрова, Демир Демирев, Петко Каневски, Вълко Марашев, Петър Марев, Боряна Станева, Хубен Стефанов, Иван Енчев, Ясен Калайджиев, Йордан Нанчев, Петър Хаджинаков, Милен Милев, Тодорка Николова, Росица Станева, Нина Момчилова… Преводачките Мария Шандуркова и Антонина Димитрова. И, общо взето, това е.

Талантливите им творби, обаче, имат предназначение. Да изнесат на гърба си цялата останала пошлост и посредственост. Е, трудничко им е. Та те заемат малко повече от една осма част на списанието.

И сега ще се върна към заглавието на този текст. Като лимони са използвани и хвърлени техните творби в ескимоската супа на списанието. Използвани, изстискани и захвърлени. Е, скъпи братя и сестри по перо, и аз доскоро бях като вас. Така че, разбирам ви и ви съчувствам.
Но тази псевдолитературна и всевдоестетическа дейност трябва да спре. Кой ще я спре, ако не ние.

И, уважаеми кметове на общините, дали средства за списанието, апелирам към вас да се поинтересувате за какво са използвани парите на вашите данъкоплатци. Апелирам да поискате пълна прозрачност и отчетност.

За да не превърнат и вас в изцедени лимони на един бизнес проект, който иска да мине за литературен.

Мина Карагьозова

Бел. ред. Haskovo.net изразява готовност да публикува и други мнения по темата.