Малки и средни предприятия вече ще могат да се листват на фондовата борса в България с помощ от ЕС. Това обяви през изтеклата седмица зам.-министърът на икономиката Лъчезар Борисов. За целта се отпускат ваучери на стойност 50 000 лева по оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“, като общата сума е 1.5 млн. Това означава, че 30 малки и средни фирми могат да получат такава помощ, но парите всъщност няма да са за тях, а за финансов посредник, който да подготви документацията им за листване на борсата.

Според народния представител от ГЕРБ Делян Добрев, който също участва в презентацията на зам.-министъра, 200 000 души в България представляват така наречената „средна класа“, като данните са от статистиката. От тях обаче едва 1000 души са индивидуални инвеститори на борсата и търгуват с акции. Според Добрев в САЩ 54 процента от населението участва на капиталовия пазар.

Управляващите смятат, че с тези ваучери малки и средни фирми могат да наберат около 15 милиона лева капитал. Това е възможност за финансиране, далеч по-изгодна от банковите кредити.

Идеята на управляващите на пръв поглед изглежда разумна. Но на втори, по-задълбочен обаче, прилича на поредната финансова пирамида.

Защо ли?

Управляващите не си задават въпроса защо едва 1000 от 200 000 души инвестират в акции на български дружества. Причината очевидно не е финансова, защото се говори за средна класа.

Причините са други. На първо място несигурните данни, които българските фирми и овластени лица подават към официалните регистри. Достатъчно е да погледнете имотните декларации на някои известни богаташи, които на хартия карат 20-годишни трошки и живеят едва ли не от кредити. Фирмите пък масово крият данъци, правят счетоводни гимнастики и официалните им данни най-често се разминават драстично с действителността. Как тогава да имаш сигурна информация за дадено дружество, за да купиш негови акции?

На Запад капиталовият пазар е надеждно регулиран и там за подобни гимнастики се влиза директно в затвора. Тук най-много да влезеш в медиите, но и това не е сигурно.

Справката в сайта на Българската фондова борса показва (БФБ), че там акции се търгуват на няколко десетки дружества. Броят на регистрираните инвестиционни посредници обаче е над 200. И този милион и половина по оперативната програма отива директно при тях.

Навярно ви се случвало в последната година да ви звънят по телефона непознати, най-често женски гласове, и да ви уговарят да търгувате с акции, като ви предлагат надеждни и професионални посредници. Агресивността на подобни оферти навява обосновани предположения, че става дума за нещо като далавера.

Българинът е недоверчив. И това е така, защото го прецакаха жестоко с финансовите пирамиди в началото на 90-те, после ограбиха спестяванията му с фалита на банките, по-късно ужилиха хиляди с фалита на КТБ… списъкът е безкраен. Сега пък обират последните левчета на хората, които търкат като обезумели талончета за лотарията в Лафките. А те са на всеки ъгъл.

Очевидно след излизането на данните за милиардните спестявания на населението в нечий тъмен ум е просветнала поредната идея как да им се вземат. Участвайте на борсата.

В речника на брокерите на фондовата борса има термин „инсайдъри“. Това са хора, които имат вътрешна информация и се възползват от нея за обогатяване. Знаят, че дадена фирма ще получи обществена поръчка за стотици милиони и купуват нейни акции. А те след обявяването на сделката поскъпват, понякога драстично. По данни на БФБ през последните години има по 100 и 150 процентово поскъпване на ценните книжа на някои дружества. Затова с голяма степен на сигурност може да се каже, че онези 1000 „индивидуални инвеститори“, за които говори Делян Добрев, са точно „инсайдъри“. Или поне по-голямата част от тях. Останалите 199 000 от „средната класа“ пък бихме могли да определим като „благоразумни“. Защото те на практика биха могли да купуват акции и сега, нищо не им пречи. Не е ясно защо управляващите смятат, че те ще се втурнат точно към ценните книжа на малки и средни фирми. Те с какво са по-привлекателни и надеждни от сега търгуваните на борсата акции?

И какво пречи, при нашите калпави закони, едно дружество да набере сериозен капитал, после мажоритарният собственик да прехвърля дяловете си на някой неграмотен ром, каквито случаи има много (спомнете си „Ривов електроникс“, дружеството и досега се управлява от неграмотния ром от Орешец според Търговския регистър), и да отиде да се пече на плажа в Палма де Майорка, където да си брои милионите?

Между другото, по ирония на съдбата точно в деня, в който зам.-министърът Лъчезар Борисов обяви 50-хилядните ваучери помощ за листване на борсата – 15 октомври, съветникът на министъра на икономиката Любомир Ганчев напусна поста си заради публикации, че е изнудвал брутално фирми и източвал средства по оперативна програма на ЕС. Въпросната оперативна програма е именно „Иновации и конкурентноспособност“.  

В крайна сметка не може да не си зададем въпроса: Защо на Запад не само капиталовият пазар, но и много други правила и демократични механизми действат, а тук се превръщат в тяхното отрицание?

Причините са много. Отговорът може да бъде илюстриран с един философски диалог от древността:

„Деметрий: Ако Атлас поддържа на плещите си целия свят, то кой поддържа Атлас?

Тасо: Атлас е стъпил на гърба на една костенурка.

Деметрий: А тя на какво е стъпила?

Тасо: На друга костенурка.

Деметрий: А другата костенурка на какво е стъпила?

Тасо: Драги ми Деметрий, надолу са все костенурки.“

Тодор Кръшков