Незначителна облачност 20 °C

Артисти, художници и деца от Харманли изрисуваха стените на бежанския център

Красимира Славова 11,069 прегледа 5 коментара

60 пана с послания за любов, надежда, приятелство и равенство украсяват оградата на Бежанския център в Харманли.

Сивото бетонно заграждение вече е пъстроцветно в резултат на работата във втория Графити фестивал, чийто организатор е Мисията в България на Международната организация по миграцията /МОМ/. Първото издание на фестивала се проведе миналата година. Тогава бяха изрисувани 20 пана.

Във втория арт форум в рамките на четири дни -от 2-ри до 5-ти октомври по 40 двуметрови панела от вътрешната страна на оградата работиха графити артисти от цяла България. В творческия процес участваха и деца от лагера.

От външната страна на оградата своите послания вплетоха в рисунките си и учениците от Средното общообразователно училище в Харманли „Неофит Рилски“.

В бежанският център куклени актриси пък са участвали в различни иницативе заедно с децата от лагера.

Идеята на фестивала е през изкуството да се свържат хората, търсещи закрила, които са настанени в центъра с местната общност.

Освен че през рисунките оградата на мигрантския лагер е вече по-приветлива, изрисуването й е наситено и с много символика. „Изкуството сваля стени и преминава границите. Това, което направиха всички в центъра в Харманили е символичен акт. Показаха, че една ограда не винаги разделя хората, тя може и да ги свързва, че не винаги е сива“, разказа за идеята, настроенията по време на работата и крайния резултат Милена Николова, която е програмен асистент в МОМ. Тя посочи, че в организацията са много доволни, че за втора поредна година в творческата инициатива се включват и деца от Харманли. „Поздравявам децата от местното училище, защото вярвам, че чрез новото поколение могат да се променят закостенелите нагласи.“

Според инициаторите на Фестивала децата на Харманли са прекрасната връзка на своите връстници от другата страна на стената с местната общност. „Децата, които търсят закрила, не са по-различни -техният живот също е изпълнен с мечти и надежди, въпреки че някои от тях са претърпели и ужаса по родните си места“, казва още Милена Николова.

Haskovo.net

Коментари във Facebook

Коментари (5)

Л
Любо
На това му се вика криворазбрана толерантност. Изкуството наистина сваля огради но преди това трябва да си зададем въпроса защо е била поставена тази ограда.Кави са били страховете.Какво може да изскочи зад нея.Дали живелите там индивиди знаят какво е изкуство като обобщено понятие.Всяка ограда колкото и да е изрисувана винаги е сива.Тя есимвол на ограничението,отделянето на нещо или някой.Посланията за надежда любов и приятелство на базата на случилото се там изглеждат като подигравка с тези които помнят.
е
елисавета христова
прост и неграмотен народ, с робска психика, кланяйте им се на натрапниците, явно само от това разбирате!
Г
Гошo
Какво помните?
Л
Любо
Каквото сте забравили!
Г
Гошо
Няма да забравим как в ония дълги нощи във въпросното поделение вие издевателствате сексуално над редници влезли да отбият военната си служба. Това не сме го забравили. Кажете нещо, което не знаем.

Още от категорията

Свързани новини

Свързани видеа