Деца се учат на толерантност в горския кът край Книжовник

Добрата дума и приятните емоции винаги са на мястото си в горския кът край село Книжовник. Затова и атракциона насред природата е сред предпочитаните местенца от децата. Групи от Хасково от детските летни занимални посещават къта всеки ден.

А чичо Живко, както е популярен сред малките - мъжът облагородил пустеещия само допреди три години терен, Живко Йосифов, винаги е готов да откликне и на името Борко, Антон или както го повикат. „Имам много имена, защото е най-важно децата да са доволни. Когато попитам някое момченце как се казва и то ми отвърне:  Борко, например, аз му казвам: Ха, и аз съм Борко! Тогава виждам как на него му става много приятно. Защото вече сме двама: малкият и големият Борко!“, разказва стопанинът на горския кът. Той винаги също е готов на сложи каубойската шапка и да отвори обора на понито Мартин, за да му се порадват децата. Лично води и кончето, докато то вози гостите. „Общуването с животните винаги облагородява, действа добре и на деца, и на възрасти. Учи ни на толерантност, на това, че е удоволствие да се грижим за някого другиго, освен за себе си.“, смята стопанинът на мястото, което сякаш е изрязано от страничката на детска книжка. Затова и винаги има по една торба моркови, които раздава на малките си гостенчета, за да нахранят те Мартин. Зайчета, патета, котенца и дори крави обогатяват света на къта, разположен сред столетните дървета.

Най-чаканият момент от децата обаче е звънът на камбанката - това означава, че влакчето тръгва. Но на него стои надпис, който предупреждава, че то вози само послушни деца. „Често този надпис смущава палавниците", казва Живко и разказва следната история: Качвам се на влакчето, а вагончетата му пълни. Минава минута-две - не мърдам. Вече децата се чудат какво става. Обяснявам им: Влакът не тръгва, защото явно има сред вас непослушно дете, кое е то? Всички мълчат, гледам половината си човъркат пръстите, а главичките им-сведени. Подканвам ги: Ако не признаете кой е бил непослушен днес, няма да можем да тръгнем. Изтърколи се още една минута. По едно време се чува глас: Знам кой е! Питам: Кой? Отговорът: Гошо. Питам: Кой от вас се казва Гошо? А момченцето отвръща: Ааааа, той днес не дойдее...Та така, тръгна влакът в крайна сметка. Но при нас е весело, децата са прекрасни, а и виждам родителите, които идват, по очите им личи, как се връщат в безгрижието на детството си.“ Затова, като провокация към тях Живко е сложил по дърветата табели за разстоянието до различни държави или гадове. „Виждайки някоя от табелите в първия момент човек без да се замисли, инстинктивно, казва: Виж, оттук до Белгия е 277 километра. Почват да спорят, хващат се на бас докато се усетят, че е шега, после става весело. А аз табелите съм ги направил на посоки, цифрите са каквито ми е хрумнало на момента.“

Самият Живко Йосифов пътува много. Настани ли се трайно есента, щом зазими мястото край Книжовник, се качва на кемпера си и поема по света. А до тогава всеки е добре дошъл в горския кът, създаден от него с много любов, в който той се грижи ежедневно лично за всяко цвете и животинче. Следващата седмица с екипа му, съставен предимно от млади хора, очакват на гости децата от бежанския лагер в Харманли.

Haskovo.net