Тя отваря вратата към своя свят. Ще сподели късче от себе си с останалите - хората, които се зареждат от изкуството, с тези, за които рисунъкът върху платното е не само възможност за изразяване, но и за полет.

В Европейската нощ на музеите и галериите на 19-ти май, когато старият континент става сцена на десетки проекти, в Хасково 33-годишната Стела Делчева и нейният баща Недялко ще отворят за първи път за масовата публика едно свое кътче - изложбената зала на втория етаж в сградата на ул. „Сан Стефано“ 3А. Досега само тесен кръг от близки приятели са имали възможност да влязат в техния свят.

Инициативата е некомерсиална, но поканата, която е към всички хасковлии, е емоционална.

В залата гостите ще могат да разгледат експозицията с картини на Стела.

Тя рисува от малка. Първи таланта й прозира баща й, той е и първата й подкрепа в рисуването. Дори я стимулира да запише художествено училище след 7-ми клас. На тази идея обаче се противопоставя майка й, която смята, че да си художник не е сериозно занимание. Така Стела завърша в родно Хасково икономическа специалност. Това обаче не спира мечтите й, които все я дърпат към палитрата и статива. Затова на 20 години твърдо решава да продължи пътя си в изкуството и започва уроци при художника Андрей Каменов.

На практика тазвечершната изложба ще е втората й самостоятелна. Първата й е била в Хасково през 2005 година.

Стела мечтае да показва работата си не само в родния град, но и в други големи градове на страната. И вярва, че това ще се случи някой ден дори и зад граница.

На няколко пъти през годините се отваряла възможност да сбъдне тези свои мечти, но все препъникамъни заставали на пътя й. Художничката обаче смята, че перипетиите просто показват, че не е дошло времето й, че вероятно не е готова за големите галерии и трябва да продължи да работи. “Всичко предстои, убедена съм, вероятно все още не ми е дошло времето“, разсъждава философски тя.

Стела е от тези хора, на които трудно можеш да направиш комплимент. И това е така, защото е доста самокритична, а изкуството възприема с отговорност.

Ярки цветове и много емоции има в картините й. Излага себе си на показ без задръжки, защото е много наясно със слабостите си. „За мен най-голямата трагедия за един творец е, когато помисли за себе си, че е стъпил на върха на моженето. Когато кажеш, че си достигнал върховете, си свършен. За себе си смятам, че имам още много да работя. Стремя се картините ми да са по-подробни, да са по-богати.“

Академични преподаватели, които са виждали работите й, я насърчават, казват й, че е добър колорист, но има какво да работи по композицията.

Споделя това, без да се притеснява, а точно толкова искрена е и върху платното. Убедена е, че талантът винаги излиза наяве, дори понякога да го натискат. „Но ако човек има дарба и не я развива, това е пагубно. Затова трябва да се работи здраво“, казва художничката.

За нея музата е дисциплината. „Трябва да си последователен в това, които правиш, това е отговорност. Може и понякога да не съм много в настроение, но влизам в ателието си и започвам работа. Бях си помислила по едно време, че съм велика, но колкото повече литература четях, колкото повече се взирах в картините на световните майстори в галерите, които посещавах, си давах сметка, че всъщност съм една прашинка. Никога не трябва човек да спира да иска да се развива, ако нямаш цел - се отпускаш“.

Някои от картините, които ще покаже тази вечер, „живеят“ втори живот, сред тях е и една от най-любимите й - портрет на баща й. Това са платна, които след години спират да й носят онова удовлетворение, като в началото, когато ги е рисувала. Затова ги е преработила. Но пък смята, че именно тези творби, са сред най-добрите й и това си има обяснение. „В наслагването на боята след години върху платното има и наслагване на нови, други емоции, но видоизменили се заедно с натрупания житейски опит. Човек, когато е по-млад, е по нетърпелив, повече се разсейва. С възрастта сякаш влагаме повече енергия в по-полезни неща“, казва художничката и добавя: „Изкуството е полезно, ако не е арогантно. Смисълът на изкуството е да радва.“ Затова е и нейната покана в Нощта на музеите и галериите към всички. Защото Стела Делчева иска да радва хората, и то не със заявка за върхове и претенция, а осъзнато и с удовлетвореност, че тази вечер тя ще е прашинка от голямото изкуство. „Щастлив човек съм, защото всичко предстои“, казва младата художничка.

Красимира Славова