Германската икономика рядко има толкова богата на събития седмица. Първо най-голямата банка в страната обяви от днес за утре, че ще смени главния си изпълнителен директор. След това я последва и най-големият автомобилопроизводител с идентично съобщение и действие.

Volkswagen и Deutsche Bank можеха да са гордостта на германската икономика. Едната компания е най-голямата индустриална група в страната, а другата е най-важната германска финансова институция. Но алчността, юридическите нарушения и скандалите вкараха автомобилния производител от Волфсбург и банката от Франкфурт в тежки кризи. В отговор двете компании обещаха всеобхватна промяна на културата и морално обновление. Резултатът е отрезвяващ: обещанията и реалността са два отделни свята, а така лелеяната промяна в културата се превърна просто в безсмислен шифър.

Значителна отговорност за несполуката носят бившите вече главни изпълнителни директори Матиас Мюлер (Volkswagen) и Джон Краян (Deutsche Bank), които нито насърчаваха последователно културната промяна, нито я желаеха. Изпълнителен директор, който сравнява искането за ограничаване на заплатите за милиони евро на мениджърите с методи от ГДР, олицетворява също толкова малко новата и по-добра култура, както и главен изпълнителен директор, който одобрява бонуси за милиарди евро въпреки корпоративната годишна загуба.

Недобрите корпоративни култури на Volkswagen и Deutsche Bank си проличаха ясно и тези дни от начина, по който падналите герои Мюлер и Краян бяха уволнени. Борбите за власт, интригите и доносите превърнаха изненадващите замени на мениджърите в недостойна и ужасяваща постановка, която значително вреди на репутацията на двете компании.

Но добрата култура, доброто отношение и добрият климат са за служителите не по-малко важни от една достойна заплата. Компании, които само говорят за интеграция, доверие и откритост, но не правят нищо по темата, губят лесно талантите си. Ето защо Volkswagen и Deutsche Bank няма да сбъркат, ако погледнат сериозно към промяната на корпоративната си култура.