Той е на  17 години, с обноски и особената сдържаност, характерна за красивите умове. Нури Хасан е сред най-обещаващите математици от настоящото поколение, не само в Хасково, но и в България. Само преди десетина дни единадесетокласникът от Природо-математическата гимназия „Акад. Боян Петканчин“ се завърна със сребърен медал от международната олимпиада по математика – TIMO в Тайланд. Ученикът на преподавателката Валентина Мерджанова е и златен медалист от „Азия Оупън 2017”.

В рода му няма изявени математици, от страстта му към математиката са учудени дори родителите му.

Но ако си представяте Нури като свръхамбициозен, с подпухнали очи от среднощно залягане над сборниците със задачи, то усмивката му разбива веднага този образ. Защото за него математиката е забавление, а амбициозността си определя като трудолюбие.

- Нури, ти си на 17 години, вече имаш доста добри постижения в попрището на математиката, но какво друго обичаш да правиш, когато не си в училище?

- Предимно се занимавам с математика, но през свободното си време обичам да чета книги. Харесват ми тези от фентъзи жанра. Любимата книга ми е „Властелинът на пръстените“. А филма съм го изгледал сигурно  8-9 пъти. Провокира ме фентъзи жанра, защото е магически. И в математиката също съществува тази магия.

- За първи път чувам някой да казва че математика е магия.

-Така си е, понякога наистина се случват странни неща в математиката.

-Казват, че математиката е наука, която развива всички таланти на човек, понеже отваря сетивата зад материалния свят, ти как мислиш?

- Вероятно е така, защото математиката развива логическото мислене. Не напразно има и такава математическа област. На последното състезание в Сингапур сега през февруари дори се състезавах в нея.

- Кога започна да се занимаваш с математика?

- Математиката ми харесваше още докато бях малък, аз винаги всъщност съм бил добър по математика. Реално обаче осъзнах какво е да се състезаваш в областта на математиката, едва когато дойдох да уча в Математическата гимназия. За първи път се явих на състезание в 8-ми клас. Още тогава спечелих трето място и това много ме амбицира следващият път да съм по-добър и по-напред в класирането. Така се отключи тази страст за състезателната математика у мен.

 - Третото място разочарова ли те тогава?

- Не, по-скоро това събуди желанието и амбицията  ми следващия път да съм първи. Като казвам амбиция, имам предвид по-скоро желание. А когато човек прави нещо с желание, резултатите идват.

- Смяташ ли, че когато говорим за успехи в математика, можем да говорим за талант или става въпрос само за много труд, упоритост и желание?

- В математиката талантът е 1 процент, 99 процента са труд.

- Какво искаш да кажеш - че всеки, който полага достатъчно труд, може да стане много добър математик? Къде тогава е тънката линия между много добрите математици и тези като теб, които печелят медалите по големите състезания?

- Всеки може да стане добър математик, когато полага труд, да. А зад блясъка на всеки медал стои също труд. Цветът на отличието просто разграничава в едно състезание кой е бил много добър, по-добър и най-добър.

- Защо много силните състезания напоследък се правят в Азия?

- Китайците са безспорни математически гении. Там математиката наистина много се развива в последното десетилетие. Обаче и  ние  българите доказваме, че не само там математика се развива силно. Имаме много добри състезатели, които изкачиха високи върхове.

- Имаш ли любимец сред твоите връстници-състезатели по математика от България, макар да ти е конкурент?

- През септември миналата година в Созопол се сприятелих с много хора, от тях може да се научи много. Наистина видях много потенциални състезатели. Конкуренцията си си съществува, но ние гледаме на нея като нещо градивно.

- Имаш ли преди състезание по математика предстартова треска, като при актьорите например?

- Винаги я има тази треска. Въпреки че пред важно състезание гледам да се отпусна, да се чувствам така, сякаш решавам задачите у дома.

- Има ли нещо специално, което правиш преди всяко състезание, някакъв ритуал?

- Не точно ритуал, но никога на състезание не ходя без  шоколад, защото много ме успокоява.

- Очевидно е, че математиката  ти дава много, обаче какво ти взима, от какво се налага да се лишаваш?

- Много хора си мислят, че когато си отдаден на състезателната математика, не ти остава кой знае колко свободно време да си навън, да си с приятели или за купони, например. Но това не е така, защото ние състезателите по математика с това реално се забавляваме. За нас решаването на задачи е нещо като хоби.

- Тоест не си от типа хора, които не спят, решават задачи на нощна лампа?

- Не, напротив. Решавам задачи не повече от час и половина на ден, а и когато човек иска, намира време за всичко.

- Наричат ли те зубър в училище?

- Не, категорично отношението на моите съученици не е такова. В математиката няма зубрене, тя те учи да мислиш. Зубренето не ти помага, то не изгражда мисленето, даже го руши.

- Интересно ми екакво има зад цифрите, какво виждате зад тях вие математиците?

- По принцип всяка задача, всеки отговор има стойност и в живота. Има задачи, които така са разписани, че показват математиката като живота, навсякъде има математика – във всяко наше действие, затова животът може да бъде описан като уравнение. Търсим понякога неизвестното.

- Как ще продължиш след като завършиш математическата гимназия в Хасково, която е твоят трамплин?

- Смятам да продължа да се занимавам с математика и компютърни науки в чужбина. Избирам да замина, защото науката се развива с по-бързи темпове навън, имам предвид чисто техническите предпоставки. Вече се готвя  за изпитите, които трябва да положа в Америка, избрал съм си няколко университета там.

- Какво би казал на най-малките математици, на тези, които които сега започват да се занимават със състезателна  математика?

-Математика е забавление.  И ако не са  спечелили награда в някое състезание, да не униват, да не се  отказват, да не  се чувстват разочаровани. Затова им казвам да се забавляват с математиката, но да не забравят, че трябва да се трудят. А успехите – те ще ги последват.

Интервю на Красимира Славова