27 са вторичните трусове след земетресението с епицентър между селата Крумово и Катуница. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ ръководителят на Департамент „Сеизмология” в Националния институт по геофизика, геодезия и география към Българската академия на науките (БАН) проф. Емил Ботев за земетресението от тази нощ с епицентър между селата Крумово и Катуница с магнитуд 4,6 по скалата на Рихтер.

Земетресението е със среден магнитуд 4,6. Имаме определение по специфични повърхностни зони дори 4,8, но приемаме средните стойности, защото има и други по-слаби и действително магнитудът е 4,6. Заедно с това трябва да подчертаем, че земетресението е с дълбочина около 15 км. Тоест то не е приповърхностно, каквито има много в района с дълбочина 2-3 км. Самият факт, че дълбочината е 15 км показва, че има и по-голямо затихване на сеизмичните зони до повърхността. Това е една от причините да няма много съществени ефекти на повърхността с такива щети. С това отговаряме на част от въпроса, че няма такива сериозни основания за земетресение, което е от категорията слаби земетресения, каквито са всички с магнитуд 4 до 5 по скалата на Рихтер. Това е горе-долу по средата на тази категория, коментира проф. Ботев.

Той уточни, че земетресението не е в района на Асеновград, а по-скоро е по средата в района между Асеновград, Садово и Пловдив. До момента има 27 след труса. Всички те са микроземетресения с магнитуд по-малък от 3, но само 4 от тях са с магнитуд по-голям от 2. Само те имат възможност да бъдат усетени от хората и то само във вид на разлюляване. Това още веднъж потвърждава нашата хипотеза, че хората не трябва да се притесняват. Тази активизация е част от известната за района цикличност на такива земетресения. Бавното натрупване на напрежения и съответно тяхното разтоварване през 5-6 години гарантира в значителна степен невъзможността или по-скоро трудността да се натрупат много по-силни напрежения, които да доведат до катастрофално земетресения, каза още проф. Емил Ботев