За първи път режисьорът Лео Капон поставя в Хасково детска пиеса в трио с учениците си Петър Влайков и Димитър Атанасов-Шърата, които са част от трупата на ДКТ “Ив. Димов“. Премиерното заглавие от детския афиш на хасковския театър „Пинокио“ ще бъде представено на 17 ноември от 18 часа. В подготвителния процес редом до тях е и сценографът Вирджиния Дафчева.

Предпремиерно режисьорът Лео Капон похвали работата на актьорите. „Справят се блестящо. И двамата са запазили уменията да реагират спонтанно и да импровизират при предизвикателствата в развоя на сцената. Като технически обем пиесата е за петима актьори, но двамата се много добри не само в образите, но и с промените в декора, с преобличането на костюмите. Голямо удоволствие е да работиш със собствените си ученици и те да те изненадват с добро, с напредък.“ Ролите между Шърата и Петър са разделени не по равно, а по „братски“. Димитър Атанасов движи главния персонаж-Пинокио в своята единствена роля. Това, че е единствена обаче не означава и лесна. Шърата вдъхва душа в дървеното момче, когато взима в ръцете си прекрасната кукла, изработена от Вирджиния Дафечева от естествен материал. Предизвикателството пред партньора му като актьор, е наистина голямо. Петър Влайков изиграва 21-а роли в постановката, като в 15 от образите влиза с помощта на куклите. За нуждите на някои от превъплащенията Петър ще даде и завидна жертва-своята обгрижвана брада, за коаято режисорът е категоричен, че трябва да баде избръсната. 

Пиесата на Карло Колоди по класическата история за Пинокио е разиграна от състава в стилистиката на съвременното общуване. Това, според Лео Капон, ще я направи по-близка до хората-и малките, и големите, които ще са в залата утре вечер.

 В театралната зала този петък режисьорът кани не само малките зрители, но и техните родители.“Обичам да правя представления за деца с родители, с баби и дядовци.“, казва Лео Капон. Той разнищва в „Пинокио“ и темата за детското възпитание и лъжата, примерът който дават възрастните. „В живота ни днес лъжите станаха толкова много, че горкият Пинокио, който иначе всички хулим, е този, който най-малко лъже“, посочва Капон. А образите, които пресъздават на сцената неговите ученици, допълват нишката на тезата му за това, че лъжата е различна изречена от дете и от възрастен. "В много случаи лъжата при децата е проводник на богато въображение и в много редки- е с цел да навреди на някого. “

Прекрасен свеж хумор, остроумни диалози, но и поставянето на важната тема за лъжата се редуват. Случките са разработени така, за да привличат вниманието и към още една поука, която съставът подаваза размисъл- за това, че децата трябва да се учат да намират забавната страна на живота. 

Красимира Славова