Архангеловден е посветен на един от най-силните и близки до Бог архангели.

Архангел Михаил е предводителят на небесното войнство от ангели и архангели и след Димитровден това е вторият по значение празник в есенния фолклорен календар. В съботата пред ипразник асе почитат душите на починалите и се раздава жито-символ на бъдещото възкресение.

Според народните представи, душата има две неделими проявления – сянката и дъха. Те не могат да съществуват отделно, отиде ли си сянката, отива си и дъхът. Сянката се вижда, когато грее слънцето. Дъхът – когато е студено. „Душата никога не умира. Когато човек умре, сянката и дъхът излизат из снагата и душата му отива на небото – това разказват възрастните хора. Душата обитава сърцето на човека и докато то тупти, душата е още в човека. Архангел Михаил отнася душата, ако е праведна и светла, тя отива в Рая. Там вижда всичко, разговаря с душите на своите починали близки. Като си свърши каквото е намислил, Архангелът отново връща душата на старото й място. За такъв човек народът ни казва, че е държал душата си „в зъбите”. Оттам идва изразът: „Стискай зъби и ще ти мине!”

Душата, казвали някога, често не иска да напусне сама. Привързана е към земния си живот, страхува се от неизвестното. Но Архангел Михаил си имал хитрина – търкулвал златна ябълка, за да я прилъже да излезе от снагата и след това я отсичал с меч. След това го изтривал в кърпата, която близките на починалия оставяли край него. Архангелът е много милостив и за него много приказки и и песни разказват как нарушавал понякога Божията воля от жал към нещастието на хората.

Идеята за безсмъртието на душата и красотата на отвъдния свят е предадена и в още един от „постулатите” на народната вяра – сакралните 40 дена след смъртта на човек. Според него, Архангелът като вземе душата, я дава на някой от ангелите и дяволите. Всеки има своя ангел и своя дявол. Те водят душата на човека 40 дена – да види отново любимите си места и хора. Ако човекът приживе не е пътувал много, душата му е спокойна. Не е така с душите на гурбетчиите, разказват приказки и легенди. Техните души много се скитат, преди да получат покой. Затова, когато някой тръгнел надалеч, старите хора казвали: „Има душата му да се скита после…”. Като се навърши 40-ия ден, ангелът неизменно предлагал на душата да се върне в тялото. Усетила свободата на полета, видяла красотата на отвъдното, душата никога не се съгласявала да обитава отново нещо, което е толкова временно.

Ритуалните хлябове, които се поднасят на Архангел Михаил в неговия ден, имат символиката на поменалните. Обикновено те са два. Народът ни нарича единия „боговица”, а другия – „Рангелово блюдо”. Украсата и на двата е специална, прави се по установен начин, който се предава през поколенията. „Рангеловото блюдо” най-често има формата на кръст или представлава характерна пластика от тесто.

Използвани са материали от mysticallegends.wordpress.com