Немска компания е един от най-големите изкупвачи на български мед. Повечето от големите производители от хасковския край, които вадят реколта за износ, също работят с немците, твърди   председателят на Областния браншови пчеларски съюз в Хасково Андон Госпов. Той посочва, че Хасковски регион е добро място за добиви на биомед, понеже имаме много екологични планински терени. Но в повечето случаи сертифицирането на биопчеларите е колкото да се вземат едни пари по Европрограмите, категоричен е пчеларят. Той все пак дава съвет, че цената може в някои случаи да е ориентир за качеството на меда. От Китай действително се внася, както хубав, така и некачествен мед, който обаче компенсира предпочитанията на потребителите с ниската цена, казва производителят. Тъй като няма как мед, внос от Китай, да е хем качествен, хем на цената на родния. Китайският мед е на цената на захарта у нас-това трябва да святка червена лампа при купувача”, казва пчеларят. Но отбелязва, че  дори действително медния продукт от далечната азиатска държава да е на най-високо ниво, той не може да „стъпи” и на капачката на произведения у нас, като показатели. 

Като мит Госпов посочва, че ако медът е по-течен, то непременно е фалшив. Вискозитета е свързан до голяма степен с водното съдържание в продукта. Вискозитета на меда е вътрешното триене или съпротивление на меда при изтичането му, дължащо се на физическото междумоликулярно взаимодействие. Затова, ако медът е по-течен, то може да означава и, че не е достатъчно зрял.

Друг момент в това потребителят да е сигурен, че ще получи качеството, за което е платил, е да купува  мед от познати, изпробвани  производители, съветва Андон Госпов. "Показател за качество може да е и цветът. Колкото по-светъл е медът, толкова е по-висок риска той да е разреден със захарен сироп. По-принцип тъмните сортове мед, като мановия, по-трудно се фалшифицират, защото на търгашите не им е рентабилно упражнението", казва Госпов. Ориентир обаче за качеството може и да е ароматът на цветя или билки. Това обаче не е много практичен съвет за нашата географска ширина, тъй като, ако се купува от магазинната мрежа няма кака да се усети дъха му през затворената капачка, признава Андон Госпов. Но пък дава пример с други държави, където етикетите на медните бурканчета са ароматизирани с дъха на съдържанието им. Такава е практиката в Англия.

Шефът на браншовиците в Хасковски регион твърди, че българинът като цяло няма добър навик да консумира мед, в Западна Европа обаче не е така. Хората използват пчелния елексир, като заместител на захарта масово.

За тазгодишната пчеларят твърди, че не е от най-добрите. Затова има и леко поскъпване на цената на меда. На едро конвенционалното производство се търгува за 4.50-5 лева килограма. Биомедът е по-скъп-за кило -7-8 лева.

По повод протестите от миналата седмица на пчеларите, които се оплакаха от намалени добиви и поискаха срокът за преход към биологично пчеларство да бъде удължен от 1 на 3 години, Госпов коментира, че не ги подкрепя.

„С протести само няма да стане, трябва коренна промяна на политиката на държавата. Субсидирането не е правилната стъпка. Така има възможност за източване на средства от хора, които само се водят пчелари, а всъщност са си чиста проба бизнесмени. Пчеларят, който работи със сърце и знае какво прави, инвестира и след това реинвестира в производството, намиран начин да е добре и да печели.”, категоричен е производителят от Хасковския край. Според Андон Госпов, един от начините да се защитят родните производители пчелари е въвеждането на протекционно мито, което действа в САЩ, например. В Европейския му вариант може да се забрани вноса на Китайски мед в рамките на ЕС. Това обаче, според него трудно би се задействало, тъй като Китайската икономика е мощна, а в днешно време всичко е въпрос на калкулации. Затова Господинов е убеден, че правилната формула за успехи в бранша е кооперирането на пчеларите, въпреки, че осъзнава, че „кооперация” у нас се счита за мръсна дума.”Само по този начин обаче по-малки и по-едри производители на мед и пчелни продукти, ще можем да лобираме за поемане на ангажименти и от правителството, и за договаряне на по-високи изкупни цени.”

Красимира Славова