Резюме: Чрез привличането на високотехнологични производства в индустриалната зона ще могат да се пресрещнат своевременно предизвикателствата на новата технологична революция и ще могат да се неутрализират нейните негативни ефекти за заетостта и социално-икономическата среда в региона. По такъв начин ще се избегне повторното възникване на ситуация, подобна на тази при налагането преди няколко години на нов режим за тютюнопроизводството в кърджалийския край, и ще се предотврати развитието на неблагоприятни и опасни за страната ни геополитически тенденции.

******

През последните месеци плановете за изграждането на индустриална зона в Кърджали започват да навлизат в своята конкретна фаза на реализация, при което наред с предприемането на административни мерки и осъществяването на първи инвестиции се очертават и различия във вижданията на централно, областно и местно равнище. На този фон изпъкват две събития, очертаващи приблизително рамката на бъдещите тенденции – обстоятелство, което изисква по-задълбочен анализ предвид на обособилите се нови глобални икономически, политически и социални тенденции.

През м. юли между областната администрация и Националната компания „Индустриални зони“ (НКИЗ) бе подписан меморандум за изграждане на индустриална зона в гр. Кърджали. Според изявлението на присъстващия на церемонията при подписването му заместник-министър на икономиката, целта е привличането на турски инвестиции, при което вече имало заявен интерес на много голям инвеститор с годишен оборот от 100 мил. евро, специализиран в автомобилната промишленост.

На 27 септември бе направена първата копка за изграждане на предприятие за производство на хибридни токозахранващи системи за преобразуване на електрическа енергия и за захранване с нея на отдалечени и откъснати от цивилизацията места. Инвестицията в размер от 32 милиона лева за това високотехнологично производство е на българска компания, която има американско (18%) и гръцко (10%) участие.

*****

Както посочих в мой материал от началото на миналия месец, изграждането на индустриална зона в Кърджали има геополитически измерения. И това обстоятелство трябва да се отчита при изработване на адекватна стратегическа визия за социално-икономическото развитие на региона. И то така, че той да остане надеждна интегрална част на нашата държава, разположена геостратегически на историческия разлом между различни цивилизационни зони.

Ключова роля при осъществяването на тази задача трябва да играе привличането на инвестиции във високотехнологични производства, чрез които да се гарантира професионалната реализация на висококвалифицирани специалисти и създаване на предпоставки за преливане на социално- и политико-икономическите ефекти в други съпътстващи икономически сфери – и локално и в съседните региони.

В тази връзка е естествено да се зададе въпросът, защо фокусът не може и не бива да пада върху среднотехнологични производства като тези от понастоящем установяващата се автомобилната промишленост.

Причината за това може да се види, както бе изтъкнато в посочения анализ, в интер-националния характер на технологичния трансфер, който за страните от Източна Европа се осъществява по модела на „летящите гъски“. Последният бе характерен през миналия век за технологически обновяващите се азиатски икономики. Ятата от гъски правят прелет в клиновидни формации и по тази аналогия страната с лидиращи технологични позиции – в случая Япония, води следващите я икономики. Създаваните в тази страна върхови технологии се пренасят в другите азиатски икономики в по-късна фаза на продуктовия цикъл, когато определяща е не новостта на технологията, а разширяващото се търсене на международните пазари. Според тази „геометрия“ първоначално върховото технологично производство се пренася в нови държави, но вече като стандартизирана технология. Т.е. колкото по-късно една национална икономика внедрява съответното производство, толкова по-назад тя се подрежда (изостава по диагонала) след технологичния лидер.

На практика обаче се оказва, че прехвърлянето на високотехнологични производства чрез чуждестранни инвестиции в наричаните през миналия век „азиатски“ тигри е било съпроводено с два негативни ефекта. Първо, поради стратегическия характер на такива инвестиции и вследствие на регионалния обхват на тяхното разпространение националите власти се намесват в различните фази на инвестиционната реализация и на различните нива на икономически, технологичен и административен мениджмънт. Т.е. свободните пазарни механизми не играят определената им според икономическата теория роля. Което, на второ място, води до неочаквани ефекти. Едно от следствията от такива ефекти е, че съответният инвеститор се оттегля много по-рано отколкото би било благоприятно за националната икономика, поради което не може да се осъществи полезното „преливане“ на положителни резултати от инвестицията в социално-икономическата сфера. С други думи след оттеглянето на инвеститора в съответния регион остава своеобразен вакуум – най вече от гледна точка на заетостта и реализацията на висококвалифицирани специалисти.

По принцип подобни явления са свързани или с промяната на технологичния начин на производство на ниво обществено-икономическа формация или с известните в икономическата теория цикли на Кондратиев. Последните настъпват с приблизителна регулярност на всеки 50 години поради натрупване на критична маса от нови, но неусвоени икономически адекватно нови технологии.Характерно за периода от върховата фаза в тяхната динамика е, че през нея в международните отношения зачестява броят на конфликтните ситуации и войните. Настъпилата през 2008 г. първоначално финансова, а впоследствие икономическа и производствена криза е симптом за това, че световната икономика се намира на върха на поредния цикъл на Кондратиев.

В случая не може да се говори за някаква желязна регулярност, но Кърджали е типичен пример за подобна икономическа динамика.

Тютюнопроизводството в нашия район бе традиционен поминък десетилетия наред след Втората световна война. Като от решаващо значение за това беше решението на страните-победителки да отхвърлят претенциите на нашата югозападна съседка към източнородопските територии. По време на парижката конференция е бил приет аргументът на нашата страна, че за изплащането на военните репарации икономиката ни ще се нуждае тъкмо от тютюнопроизводството, което ще обезпечи на държавата нужните в това отношение постъпления в девизи (твърда валута). След почти 70 години пак вследствие на политическо решение (директива 2001/37/ЕО) на Европейския съюз (ЕС), което обаче бе резултат от съответни икономически тенденции в глобален мащаб, отглеждането на тютюн в нашия край бе на практика преустановено. И това се оказва един от решаващите фактори за нивото на населеност в региона и за промяна на социално-икономическия профил на населението с придружаващите го външно- и геополитически последствия.

Без да се навлиза в детайл може да се каже, че ако изграждането на индустриална зона в Кърджали се извърши на базата на ниско и среднотехнологично ниво, ние много по-скоро отколкото при селскостопанския цикъл ще бъдем изправени пред ситуация подобна на тази със случая с тютюнопроизводството. При това в условията на една много по-сложна, динамична и поради това нестабилна международна обстановка, една от водещите тенденции в която е ренационализацията в международните отношения.

Ето защо и изтъкваното като политически целесъобразно предимство от изнасянето на турски капитал в кърджалийския регион е меко казано неточно. То съответства на здравата битова логика, която обаче не е в състояние да отчете съвременните икономически закономерности, налагащи високотехнологични инвестиции. Защото ако нашата страна иска да предостави условия за сравнителни икономически предимства най-вече на един инвеститор със средно- или нискотехнологично производство, то тези предимства няма да са нейни. А от стратегическа гледна точка това вече неизбежно е загубена позиция.

Тъкмо обратното, политиката, насочена към подпомагане и стимулиране на производства с висок дял на принаден интелектуален продукт, ще гарантира през следващите десетилетия едно основано на новите технологии самостоятелно икономическо развитие и с това стабилност и предвидимост в региона.

*****

В подкрепа на тази теза могат да се приведат поне два емпирични факта. Единият е свързан с характера на протичащата понастоящем технологична революция и нейните международни измерения. Другият - с наблюдаваната през последните години поляризация в заетостта вследствие на усвояването на новите технологии.

Един добър пример за онагледяване позиционирането на нашата икономика в руслото на новата технологична революция, а от тук и на бъдещите индустриални зони у нас, е температурната карта за степента на експонираност на някои икономики по отношение на стратегическата инициатива на Китай „Произведено в Китай 2025“. Последната предвижда модернизиране на почти всички високотехнологични сектори, които ще допринасят съществено за икономическия й растеж. Ключови сред тях са тези на автомобилостроенето, авиационната промишленост, машиностроенето, технологичното оборудване за корабоплаване и железници, енергоикономичните превозни средства, медицински уреди и пр. Аналог на китайската програма е немската стратегия за осъществяване на четвъртата индустриална революция „Индустрия 4.0“, главният резултат от която се очаква да бъде т. нар. „интелигентна фабрика“ с гъвкава организация на производството.

Икономиките на страните, в които тези сектори на промишлеността имат съществен дял за обезпечаване на икономическия им растеж, ще бъдат уязвими към стратегията на Китай.

Както се вижда, в нашата икономика делът на създадената от високотехнологичните сектори принадена стойност в промишлеността е най-малък сред групата на потенциално засегнатите икономики (данните по хоризонталната ос) и е с най-висока степен на зависимост на икономиката ни от промишления сектор сред страните в зоната с ниска степен на уязвимост (данните по вертикалната ос). След нас по степента на изявеност на тези два показателя, но в съвсем друга зона, са три групи страни: средиземноморските Гърция, Кипър, Португалия и Малта; Люксембург със своя геополитически финансов профил и трите прибалтийски републики с много по-малки от нас територия и население. Макар и в известна степен спекулативно, но може да се направи прогноза за това, към коя група и с какви нейни характеристики би могла да се „присъедини“ България, ако не успее да подобри успеваемостта си по двете направления, т.е. да повиши своите технологични предимства на базата на международната конкуренция.

Ние ще можем да се придвижим или на изток на картата към бившите като нас социалистически страни или на югозапад към една от трите групи икономики със слаба степен на технологична експонираност. Движението на „изток“ трябва да отчита обаче тъкмо ефекта на „летящите гъски“, тъй като придвижването ни в източна посока би било към Румъния и Чехия - всяка със свой собствен пълен цикъл на автомобилно производство. Последното обстоятелство не би трябвало да ни дава основание да се ориентираме към развитие на индустриални сектори като поддоставчик в автомобилостроенето с наличното в момента у нас технологично ниво. Най-малкото защото горната графика обхваща времеви хоризонт от само осем години, след изтичането които бихме се изправили пред проблема за използване на производствени ресурси за технологично отлетялото ято при очертаващ се нов сезон от типа на „Индустрия 4.0“.

Димитър Димитров