За поредна година минералбанското село Караманци събра хиляди мюсюлмани на митинг-събор по повод събитията от 10-ти май 1984 г. Още от сутринта в местността “Кабаач” се стекоха от различни общини, както и изселници от Турция. Разнесе се и апетитната миризма на десетките чевермета, печени пилета и скара. Бяха разпънати и множество маси за посетителите.

Именно Караманци е мястото, в което пламва първата искра на съпротивата срещу така наречения възродителен процес.

Съборът край селото води началото си от  1991 г. От тогава насам хората се събират в местността, за да си спомнят за събитията отпреди 33 години. По това време са арестувани 11 души от селото, 8 от които са осъдени, а близо 120 семейства са насилствено изселени в Турция. За днешния празник дойдоха и някои от участниците в съпротивата.

Да сведат глава на признателност дойдоха множество политици от ДПС на чело с председателя на партията Мустафа Карадайъ. Качвайки се на трибуната на поляната лидерът поздрави множеството на турски език, след което продължи дълго слово на български език. „Първо бих искал да ви призова да аплодираме тези хора, които 84 г. не ги беше страх и се бореха, за да съхранят своето достойнство, за да направят възможното ние да живеем достойни днес в нашата родина.”, заяви Карадайъ, посочвайки присъстващите участници в съпротивата. Той допълни, че месец май е особен за мюсюлманите в България, а и за тези, които бяха прокудени от домовете си през 1989 г. и след това. През месец май ние се събираме в цялата страна да почетем паметта на нашите герои”, каза още Карадайъ.

За събитието пристигнаха зам.-председатели на ДПС, хасковският депутат Йордан Цонев, евродепутати, областният председател на ДПС Ерджан Юсуф, кметът на Минерални бани Мюмюн Искендер, кметове на съседни общини и председатели на Общински съвети, бивши народни представители и други представители на партията.

След приключване на митинга празникът продължи с мазни борби. За победителите са предвидени награди от организаторите от община Минерални бани и кметството в село Караманци.

Анета Кутелова