Английският сатирик сър Терънс Пратчет освен талант и страхотно чувство за хумор, има и невероятен кураж.  Авторът на уникалната поредица "Светът на Диска" от 60-годишна възраст се бори с болестта на Алцхаймер. Не може да пише, но нищо не е способно да го спре и той си набавя софтуер за разпознаване на речта. Едва година преди смъртта си съобщава на читатели и фенове за тежката болест. Книгите на Пратчет са извор на прозрения, изпълнени с ирония, която ни кара да се усмихваме:

Казват, че обратното на шума е тишината. Това не е вярно. Тишината е само отсъствие на шум.

Слънчевата светлина мисли, че е по-бърза от всичко, но греши. Без значение колко бързо пътува тя, тъмнината винаги е там първа и я чака.

Автентичната тъпота всеки път надминава изкуствения интелект.

Всяка една война в човешката история винаги завършва с абсолютно един и същи резултат: гарвани - 1000 точки, хора - 0 точки.

Винаги си избирай по-голям враг. По-лесно се улучва.

Слънцето изгряваше бавно, сякаш се чудеше дали си заслужава труда.

Функционирането на Вселената, казваха те, зависи от равновесието на четири сили, а именно: обаяние, убеждение, несигурност и инат. 

Костенурката е животно, притежаващо скорост, достатъчна му, за да хване марулята.

Гравитацията е навик, от който е трудно да се откажеш.

Боговете не обичат хората да не вършат нищо. Ако не са заети непрекъснато, хората биха могли и да се замислят. Част от мозъка съществува, за да не позволи това. И постига резултати. Кара хората да скучаят насред чудеса.

Човек може да влезе в ада, яхнал собствения си език.