И в океан, и  в шоколад. Като в култовите парчета на „Остава”. Театърът в Хасково тази вечер навърши 90 години. И той игра себе си. Опитът за равносметка беше искрен, с приятели. Пред най-любимия партньор –публиката.

В постановката на драматурга на КДТ „Иван Димов” „Театър, обичам те!” Елин Рахев имаше от всичко поднесено по искрен начин от актьорите в трупата. И от напрегнатото ежедневие в гилдията, и от забавните моменти в репетициите, и от сплетните. Все човешко. Но и магьосническо, като самата порода актьор.

На сцената всеки изигра себе си, но и се огледа в другия. А на публика нищо не й беше спестено, нищо не остана скрито. 

Претворен по елегантен начин и поднесен с лекота под формата на звънко забавление, театърът показа, че понякога му се плаче, а когато се смее е от обич към своите зрители. В арт музикалния спектакъл за първи път прозвучаха част от най-популярните и обичани песни на група „Остава” в класическо съзвучие под палката на диригента на Камерния оркестър на Хасково Цанислав Петков. А химията на сцената между изпълнителите се пренесе на лицата на хората в залата.  

Равносметката, аплаузите, контролата, забавлението, осмислянето, младите и тези от предишното поколение, всички  се събраха в очите на бай Иван Чаушев –част от живата история на хасковския театър. Той не беше на първия ред. Отказа да седне. Остана през цялото време на спектакъла до вратата - като на излизане или като, може би, на влизане. А в очите му- в тях сълзите не бликнаха, само покапаха, защото след 90 години театърът на Хасково е един от най-добрите в страната. И тази вечер стана ясно, че на 90 години хасковският театър не е старец. Изпълнен е с  младост, с креатив, пулсът на онзи ентусиазъм  от онези младите в началото му на 17-ти февруари 1927 година се е влял в сегашните.  И публиката го призна с аплодисментите си на крака тази вечер.

Красимира Славова