Д-р Катя Попова беше народен представител в 43 Народно събрание. Тя взе участие в 3 парламентарни комисии - по икономика и туризъм, по здравеопазването и за българите в чужбина. През мандата си беше член на групите за приятелство с Австрия, Германия, Китай и Русия. Направи 4 запитвания към министри и беше сред вносителите на 9 законопроекта. По време на мандата си имаше приемни в общините Първомай, Стамболийски, Раковски, Садово, Брезово.

В момента е номинирана за народен представител в 8 от общините на област Пловдив.

Д-р Попова, по мнението на Ваши критици Вие сте била непозната за избирателите в областта и сте станала депутат благодарение на случайността 15/15. Сега сте предложна от 8 организации в Пловдивска област. На какво се дължи тази ваша популярност?

Благодаря на хората, които ми повярваха и ми дадоха доверие в аванс и мисля, че достойно да защитавах техните интереси. За мен е чест и отговорност да ги представлявам в Парламента. Затова изказвам своята благодарност и признателност за подкрепата им. Смятам че положих много усилия да отстоявам техните интереси и да бъда близо до тях. Проведох много срещи както в населени места от община Първомай, така и в цялата област Пловдив.

Това интервю е възможност да направя отчет пред тях-моите избиратели. За мен най-важното, че мога да погледна всеки в очите и да сложа ръка на сърцето и да кажа, че не съм участвала в никакви далавери, не съм използвала за лични интереси политическото си положение и правата, които са ми дадени от статута на Народен представител. Политическата коректност изисква да благодаря и на кмета Ангел Папазов, както и на кметовете на другите общини в областта, защото без тяхното съдействие много от нещата, които успях да направя нямаше да се случат.

Решихте ли дали ще приемете тези номинации? Ще излезете ли отново на „политическия пазар“?

Номинацията е преди всичко отговорност и много работа. Аз имам сили, волята и енергията да продължа да работя за жителите на област Пловдив. Приемам номинацията с благодарност. Сега се надявам да ме изберат, за да продължа започнатите проекти.

Аз съм лекар и в душата си го нося желанието да помогна на хората. Вече и в другите общини виждат, това, което първомайци отдавна знаят – готовността ми и енергията която влагам в работата си.

В кое се покриваше вашата представа за работата на депутат с реалността и в кое се разминаваше?

Работата в пленарна зала е една много малка част от работата на Народния представител. С ръка на сърцето мога да кажа - до влизането ми в Парламента и аз нямах представа каква точно е работата на един депутат. Сега знам, че нещата са по-различни от това, което виждаме отстрани – ежедневието е много динамично и натоварено.

Заседанията в Народното събрание започват в 9 и продължават до 14 часа. Но обикновено тогава започва работата на парламентарните комисии или работа в политическите групи, а след това има и „кръгли маси“ – среща с граждански или професионални организации, на които се дискутират различни актуални проблеми. Аз обикновено съм участвала в такива срещи във връзка със здравеопазването и социалнозначимите заболявания. НС е домакин на среща, например, за превенция на рак на шийката на матката, за белодробни заболявания, за защита на децата, подложени на домашно насилие. В една такава дискусия, в която участвах, разбрах колко голям проблем е насилието върху жени в България, че всяка четвърта жена е жертва на агресия. Изключително съм впечатлена от срещата си с жените – военни от всички родове войски. Между тях имаше дами – полковници. Имала съм срещи с дамски бизнес организации и много други.

Понякога тези „кръгли маси“се провеждат до късно вечер –след 8, дори 9 часа вечерта.

Ние изпълняваме и представителни функции –присъстваме на честване на годишнини, поклонения, митинг-зари, празници и други.

На първо място в работата ми са срещите с избирателите. Пловдив област е много голяма и затова е трудно да се обхване.

Какъв личен принос имате в законодателната работа на Парламента?

Относно моето участие в законодателната работа на Парламента:

Законопроектите, подготвени и внесени с мое участие са 9. Един от тях- Законопроектът за изменение на Закона за Висшето образование. Приносът ми е резултат от от срещата ми с граждани, които поискаха конкретни промени. Участвах активно в законопроектите за изменение на още няколко закона. Единият от тях е Закона за движение по пътищата – една норма с много голяма социална тежест, която имаше за цел да повиши безопасността на участниците в движението и наказанието им при неспазване на закона. Отделно от това участвам в друг законопроект,който реши една несправедливост. До влизането му в сила ситуацията беше следната – ако при случайна проверка се установи, че един водач е употребил алкохол, веднага му се отнема шофьорската книжка. Когато обаче шофьор е убил човек на пешеходна пътека, той можеше да шофира докато съдът не се произнесе по неговата вина. Т.е. имаше отлагане на наказанието, което се разминаваше драстично с наказанието на административно нарушение.

Участвала съм при внасянето на Законопроектът за изменение на закона за електронните съобщения, на Закона за културното наследство, на Закона за местното самоуправление.

Участвах и при работата на ПП ГЕРБ за изменение в Конституцията с цел съдебна реформа.

С какво не се справихте?

Предсрочното разпускане на Народното събрание за съжаление прекъсна работата по редица законопроекти и тези от тях, които са стигнали до зала, но не са минали на второ четене ще трябва да бъдат започвани наново в следващия парламент. Не успях да доведа до край проекта за канализацията и водоснабдителната система в Градина и трайното използване на горските масиви в Градинската гора. Имаме проект за енергийна ефективност на училището в Дълбок извор и Медицински център I, но не стигна времето да подпишем договор. Не ми стигна времето за още много неща, които бяхме планували и подготвили.

С какво искате да бъде запомнено Вашето участие във властта?

Тези Законопроекти, в които аз съм участвала са приложими и са от голямо значение за всеки човек, бих казала че са със социална тежест.

Когато станах народен представител, първите стъпки ми бяха да се запозная с проблемите в селата. На местно ниво ги знаех и от преди това от работата ми като общински съветник и общински ръководител на местната организация на ГЕРБ.

Успех бяха трите проекта по ПУДООС в Татарево, Градина и Буково за площадки за отдих; Прокарахме вода до гробищата в Татарево и Бяла река; уредихме въпроса за превоз на учениците от село Татарево, помогнах за осигуряването на 10 000 лв за църквата в Дълбок извор. Но Буково ми беше кауза от първия момент. Аз се влюбих в природата на това село, то е на прекрасно място, но за съжаление е без вода. Проектът за водоснабдяване на Буково отне година и половина, за да стигнем до подписването на договор. На 9 .11. 2016 той беше факт и е хубаво това, че заедно с водопровода ще бъде оправена и инфраструктурата и ще се асфалтират улиците в селото. Благодарна съм на кмета Папазов, който подготви всички необходими документи.

Фактът че този проект е в процес на изпълнение говори, че в ГЕРБ не делим общините на малки и големи и проектите на малки и големи, а откликваме там, където има нужда. Затова мога само да бъда благодарна на г-н Бойко Борисов, благодарение на когото успяхме да решим този и други проблеми.

Беше ли грешка Методи Андреев да е в листата на ГЕРБ?

Г-н Андреев е десен човек, защитава десни възгледи и има десни идеи и затова е нормално той да е в листата на една дясноцентристка партия, каквато е ГЕРБ.

Кой ви помогна да навлезете в работата на народен представител? Имахте ли съмнения дали трябва да заемете това място?

Специални благодарности на председателя на групата – Цветан Цветанов за помощта и отзивчивостта му. Помогнаха ми и хората с опит - Менда Стоянова, Силвия Хубенова. Здравко Димитров беше първият, който ми се обади когато разбра, че имам достатъчно гласове, за да стана народен представител, поздрави ме и ми каза: „Да не си посмяла да се откажеш!“. След това той беше първият, който ми показа Парламента. В последствие помощ получих от Цвета Караянчева, която е един много слънчев и позитивен човек. 

Какво мислите за ограничението, което наложиха в БСП народните представители да работят като такива не повече о 12 години?.

Раздвоена съм. Първата година навлизаш в материята постепенно. Един мандат е времето, след което може да кажем, че се чувстваш подготвен. За 12 години вече един народен представител е изграден политик. Затова не е добре да има такава мандатност, това ще доведе до текучество. Знаем, че в големите демокрации има наследствени сенатори, в камарата на Лордовете в Англия това е задължение, което се предава в родовете. В същото време може би е добре да има възможност народните представители да бъдат отзовавани – когато не удовлетворят очакванията на избирателите си. Тези, които те изпращат трябва да могат и да те върнат. Личното ми мнение е, че трябва да бъдат направени промени в избирателния закон. Но все пак най-важното е да си честен, работлив и откровен с хората.

Интервю на Теодора Кирякова