Община Хасково откупи поетичния спектакъл „Похвално слово за българката”, изигран за втори път в областния град, но свободният вход не успя да напълни залата на театър „Иван Димов” навръх Деня на народните будители. Част от средствата ще отидат за Ивайло Балабанов, по чиито стихове е „Слово”-то, съобщи рецитиращият режисьор Стефан Цирков, който бе бос само на сцената.

Добрата сплав от Балабанови стихове бе в библейска рамка – с мъдрите слова от Вечната книга започна и свърши спектакълът. Ивана Шекерова и Цирков го изнесоха на мощните си, професионално непревиващи се рамене. Помагаха им младите съмишленици в тази есенна вечер на българското слово. Преди месец чух как Шекерова изпълнява тракийския химн „Ясен месец веч изгрява” пред пантеона в Маджарово и изтръпнах. На 1 ноември вече бях сигурен: тя пее по-добре от Нона Йотова и Нети, взети заедно.

Ивайло Балабанов получи наскоро наградата „Дебелянов”, но той е по-скоро поет от вазовско коляно. При Патриарха някои високи тонове звучат патетично, Балабана успява да приземи патетиката. Това е усетил Стефан Цирков и е нагласил рецитаторската си гусла на верния тон. Спектакълът, в който чувствителният нос може да се подразни от съвсем малка свръхдоза сценичен пушек, се излива едновременно непатетично, синтетично и синкретично. Хухла стои съвсем естествено до Терминал 2, докато от сцената звучи „Принос към европейската история”.

„Похвално слово за българката” реабилитира добрата, мъжествената българска поезия. Добрата българска поезия винаги е мъжествена. Обидно малко будни хасковлии дойдоха навръх Деня на будителите да чуят как тя оживява на сцената.

Недялко Бакалов